Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Жужене в крайчеца на съзнанието му отново насочи вниманието му към момичето. В този момент Денил напусна мястото си и навлезе в пресечката. Ротан свери усещанията си с тези на другите магьосници и реши, че момичето трябва да е някъде под къщата от лявата му страна.
– Мисля, не там има вход към подземията – изпрати мисъл Денил. – Вентилационна решетка на стената, каквито сме виждали и по-рано.
– Оттук нататък вече няма да можем да се прикриваме – уведоми Ротан търсачите. – Време е. Двамата с Меркин ще наблюдаваме предния вход. Киано и Ялдан ще поемат задния. Но първо Денил и Джолън ще влязат в тунела, защото тя вероятно ще се опита да избяга оттам.
Когато всички докладваха, че са заели местата си, Ротан даде знак на Денил и Джолън да тръгват. Когато Денил отвори решетката, изпрати ментален образ на всички. Скочи вътре и се приземи на пода на тунела. Създаде светещо кълбо и видя как лорд Джолън го последва. После двамата тръгнаха в срещуположните посоки на тъмния коридор.
След стотина крачки Денил се спря и изпрати светлината си напред. На няколко крачки напред имаше завой.
– Изглежда този тунел преминава под улицата. Връщам се.
Секунда по-късно лорд Джолън изпрати образ на спускащи се надолу тесни стълби. Тръгна по тях, но веднага срещу него изскочи някакъв мъж. Непознатият погледна в светещото кълбо на Джолън, после се обърна и хукна по един страничен коридор.
– Откриха ни – съобщи Джолън.
– Продължавай напред – отговори Ротан.
Денил беше спрял, за да изпрати образи, така че Ротан да може да проследи как напредва Джолън. Стълбите свършиха и Джолън продължи нататък по тесен коридор. Когато достигна до първия завой, в съзнанието на Ротан нахлуха прах, грохот и чувството на тревога. Последва хаос, тъй като всички магьосници започнаха да изпращат въпроси.
– Затрупаха тунела – съобщи Джолън, предавайки образ на преграда от натрошени камъни. – Денил беше зад мен.
Ротан усети как го пронизва мрачно предчувствие.
– Денил?
Отначало всичко беше тихо, после в съзнанието му проникна слаб ментален глас:
– Затрупан. Чакай... освободих се. Не съм ранен. Продължавай, Джолън. Явно са смятали да ни спрат по този начин. Върви и я намери.
– Върви – повтори Ротан.
Джолън обърна гръб на стената от отломки и закрачи нататък по коридора.
Удари камбана. Сония откъсна поглед от камината и се изправи. Ламперията на стената се плъзна встрани и Фарин пристъпи в стаята. Облечен в черно, с пронизващ, искрящ поглед, той изглеждаше като опасно насекомо. Усмихна се и й подаде нещо, опаковано и вързано с лента.
– Това е за теб.
Тя повъртя подаръка в ръцете си.
– Какво е?
– Отвори го – настоя Фарин, като седна в едно от креслата и подви дългите си крака.
Сония седна срещу него и развърза лентата. Махна опаковката, разкривайки стара книга с кожена подвързия. Голяма част от страниците се бяха отделили от книгата. Тя погледна към Фарин и се намръщи.
– Стара книга?
Той кимна.
– Погледни заглавието.
Сония погледна надолу, после отново вдигна очи.
– Не умея да чета.
Фарин примигна изненадано.
– Разбира се. – Той поклати глава. – Извинявай, трябваше да се досетя. Това е книга за магията. Изпратих човек да огледа всички заложни къщи и бърлоги на вехтошари. Явно магьосниците отдавна са изгорили старите си книги, но според собственика на магазина тази му е била продадена от предприемчив и не особено покорен слуга. Погледни вътре.
Тя разгърна книгата и намери сгънат лист хартия. Разгъвайки го, забеляза дебелината му. Такъв пергаментен лист сигурно струваше повече от обяда на голямо семейство или от ново наметало. Беше изпълнен с черни завъртулки, подредени в идеални напречни линии. Сония затаи дъх, когато видя печата в ъгъла. Диамант, разделен от знака „У” – гербът на Гилдията.
– Какво е това? – въздъхна тя.
– Послание – отговори Фарин. – За теб.
– За мен? – Тя го погледна.
Той кимна.
– Как са били сигурни, че ще достигне до мен?
– Не са били сигурни, но са го предали на някого, за който са знаели, че има връзки с Крадците, и се е получило.
Сония му подаде писмото.
– Какво пише?
Фарин взе писмото от нея.
– Пише: „До младата дама с магически сили. Тъй като не можем да поговорим лично, ви изпращаме това послание чрез Крадците и се надяваме, че ще успеят да ви го доставят. Искаме да ви уверим, че нямаме намерение да ви навреждаме по никакъв начин. Бъдете сигурна също, че не сме искали да нараним вас или младежа в деня на Прочистването. Неговата смърт беше трагична случайност. Желаем само да ви научим как да контролирате силата си и да ви дадем шанс да се присъедините към Гилдията. Добре дошла сте сред нас”. Подписано е: „Лорд Ротан от Гилдията на магьосниците”.