Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Знаем това, Питър. Но ти си се върнал в Скардейл в сряда вечерта. Няма защо да отричаш, знаем, че си бил там.
Краудър затрепери.
— Питър не ходи — този път тонът му беше съвсем уверен. — Питър не може да ходи в Скардейл. Не му дават. Питър живее в Бъкстън. „Уотърсуолоус“, номер седемнайсет.
— Кой не ти дава?
Краудър сведе очи.
— Нашият Дан. Казва, ако Питър стъпи в Скардейл, ще му отреже ръцете. И Питър не ходи, разбираш ли? Дай на Питър цигарка, а?
— След малко — Клъф издуха още малко дим към Краудър. — Ами Алисън? Кога си я виждал за последен път?
Краудър отново вдигна очи. На лицето му бе изписано объркване.
— Алисън ли? Питър не знае за никаква Алисън. Има една Анджела, дето работи до него, слага ресни на абажурите. За Анджела ли питаш? Питър харесва Анджела. Тя има кожено яке, дал й го брат й. Той щави кожи при моста Уейли. Братът на Анджела. Питър работи с Анджела. Питър прави рамки на абажури.
— Говоря ти за Алисън. Твоята племенница Алисън. Момичето на сестра ти Рут — каза твърдо Клъф.
Като чу името на Рут, Краудър подскочи. Коленете му срещнаха брадичката и той уви ръце около тях.
— Питър не! — проточи той жално. — Питър не!
Джордж пристъпи напред и опря юмруци на масата.
— Не си знаел, че Рут има дъщеря? — попита той меко.
— Питър не! — повтаряше Краудър като мантра.
Джордж незабележимо направи знак на Клъф, че иска да се намеси. Сержантът се облегна назад и насочи струята дим от цигарата си към тавана. Джордж извади своите цигари, запали една и я подаде на Краудър, който бе започнал да трепери и продължаваше да мънка под носа си: „Питър не. Питър не“. Минаха няколко секунди, докато забележи предлаганата цигара. Той хвърли подозрителен поглед първо към нея, после към Джордж. Ръката му се стрелна и сграбчи цигарата. Държеше я скрита в свитата си длан, стиснал филтъра между палеца и показалеца, като че ли очакваше всеки миг да му я вземат отново. Започна да пуши с бързи всмуквания. Очите му се стрелкаха между Джордж, Клъф и цигарата.
— Кога за последен път си говорил с някого от Скардейл, Питър? — попита кротко Джордж и се отпусна на стола до Клъф.
Краудър сви тромаво рамене.
— Не знам. Понякога Питър вижда семейството на пазара в неделя. Ама семейството не говори с Питър. Веднъж през лятото Питър си купуваше цигари от магазинчето за вестници и нашата Дайан влезе. Кимна, ама нищо не каза. Май искаше да си говорим, ама знаеше, че ако разбере, Дан ще бие Питър. Дан винаги плаши Питър. Затуй Питър не отива в Скардейл.
— И наистина не знаеш, че Рут има дъщеря? — намеси се Клъф, скептикът.
Краудър отново затрепери, а пръстите му стиснаха спазматично цигарата.
— Питър не — простена той. Приведе глава към коленете си, започна да се люлее ритмично и продължи: — Питър не. Питър не.
Джордж се обърна към Клъф и поклати глава. После стана и тръгна към вратата.
— Ще наредя някой да ти донесе чаша чай, Питър.
Клъф го последва в коридора.
— Той крие нещо — каза убедено Джордж.
— Но не мисля, че то има нещо общо с Алисън — отвърна Клъф.
— Не съм много сигурен — каза Джордж. — Не мога да кажа нищо категорично, докато не разбера защо семейството му го е изхвърлило от Скардейл. Каквото и да е станало, трябва да е било много неприятна история, щом двадесет години по-късно родната му сестра не иска да разговаря с него, като го срещне.
— Значи да остане тук, така ли? — Клъф не можа да прикрие съмнението в гласа си.
— Ами да, така мисля. Не ти ли се струва, че тук е на най-сигурно място? — каза Джордж, вече през рамо, тръгвайки към кабинета на главния инспектор. — Карвър е убеден, че той е нашият човек, и моето мнение няма да бъде достатъчно да го разубеди. Освен това информацията изтича от полицейския участък като през сито. До довечера половината град ще знае, че разпитваме Питър Краудър за изчезването на Алисън. Убеден съм, че при това положение пансионът „Уотърсуолоус“ няма да е най-подходящото място за него.
Джордж бутна вратата на кабинета. Главният инспектор бе подпрял гипсирания си крак на кошчето за отпадъци. Пред него бе разтворен вечерният вестник. Цялата стая бе напоена с характерната миризма на риба и пържени картофи, добре накиснати в оцет и увити във вестник.