Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Сигурно — с успокояващ тон рече сестра й.

— На практика ме опече на бавен огън — продължи Каролайн. — Казах му каквото можах, а той започна да ми се прави на велик и да ми обяснява как съм нямала представа той как се бил чувствал. Но в един момент сигурно съжали за тона си, защото ме претегли към себе си — толкова силно, че чак рамото ме заболя — и ме целуна.

— Целунал те е? — вдигна вежди Клий.

Каролайн кимна мрачно. Клий се облегна назад. По-добре щеше да е да замълчи, иначе можеше да каже нещо погрешно. Сестра й никога не беше реагирала по подобен начин по отношение на някой мъж. Тя беше сдържана, резервирана, не ги допускаше близо до себе си. Баща им им беше разяснил взаимоотношенията между мъжете и жените и Каролайн отдавна беше подбрала внимателно своето оръжие за самозащита. Само че сега то беше отказало да подейства — беше ясно като бял ден.

— Не биваше да го прави! — измърмори тя. — Та той не може да ме понася!

— Ако не може да те понася, защо ще те целува?

Каролайн объркано примигна. Миглите й бяха тъмни и дълги и хвърляха сянка върху бледите й страни. Очите й гледаха уплашено.

— Не знам — сигурно да ме накара да замълча. Някакъв животински инстинкт може би… Кой знае… Имах чувството, че иска да пререже гърлото ми, а вместо това той ме целуна.

— Той толкова ти липсваше — подхвърли предпазливо Клий.

Каролайн кимна. Изглеждаше нещастна.

— Не се срамувай да го признаеш — нежно каза сестра й.

— Невидимата връзка между нас все още съществува — призна Каролайн. — Можем да си четем мислите. Той знае за Скай, за проблема й с алкохола. Не исках да му казвам повече, отколкото е необходимо, но той сам се досети. Скай е съсипана, Клий. Днес ходих при нея в болницата. Струва ми се, че никога вече няма да е същата.

— Ще се оправи, ще видиш.

— Откъде знаеш?

— Знам. Ние я обичаме, а любовта е всесилна.

Каролайн вдигна очи към сестра си. Клий се усмихна — беше изпълнена с нежност към по-голямата си сестра. Лицето на Каролайн се изопна:

— Днес й казах точно обратното — че любовта не може да оправи всичко.

— Значи си сгрешила — отбеляза Клий. Тя вярваше в любовта — вярваше силно в нея с всяка частица от тялото си. Беше убедена, че именно обичта, която трите сестри изпитват една към друга, им е помогнала да оцелеят в този свят на страдание и насилие, в който бяха израснали. Освен това любовта ги беше направила по-силни. Докато наблюдаваше Каролайн, ясно си даваше сметка, че по-голямата й сестра е страдала не по-малко от Скай. Ако не и повече. Клий беше убедена, че любовта, от която Каролайн се нуждаеше, любовта, която щеше да й помогне, я очакваше на брега на океана в същия този момент — на един кораб, разлюлян от вълните, на крачка от опасния риф, който се виждаше от прозореца на къщата, където беше започнало всичко. Да, беше повече от сигурно, че истинската любов очакваше Каролайн Ренуик.

Клий погледна сестра си и сърцето й се изпълни с огромна нежност.

— Той има брат — продължи Каролайн. — Запознах се с него.