Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Когато пред очите ви е умирал човек ли? — попита Питър.

— Да — кимна Клий. Беше само на три години, когато Джеймс Конър бе нахлул в къщата им, но ясно си спомняше как Каролайн я беше прегръщала и предпазвала от дулото на пистолета със собственото си тяло.

— Така е, защото ви обича.

— Защо Бог изпрати толкова насилие в живота ни? — възкликна Клий и импулсивно хвана ръката му. — Всички тези ужасни неща? И толкова смърт?

— Може би, за да ви покаже колко много се обичате — предположи той и извади носна кърпа от джоба си, за да избърше сълзите на жена си.

— Ние наистина се обичаме — кимна Клий. Как й се искаше Каролайн да захвърли маската си, да позволи на някого да я обикне така, както тя самата бе в състояние да обича.

— Тя се страхува — каза Питър. — Всички знаем причината за тези нейни чести пътувания.

— Държи се като силна и храбра жена, но всъщност не е — въздъхна Клий.

— Не, не е — съгласи се гой.

— Колко сме щастливи ние с теб! — подсмръкна жена му. — Аз и ти.

Питър не отвърна, но я притисна до себе си. Думите бяха излишни. Клий вдигна очи към небето точно навреме, за да види една падаща звезда. Изведнъж се почувства неимоверно щастлива. Преглътна сълзите си.

_30 август 1978 година_

Скъпа Каролайн,

Сънувала ли си хубави сънища напоследък? Сигурно не харесваш моторниците — питам се дали това не с причината за твоето мълчание.

Вчера ходих на лов с харпун. Вълните покрай Бретън Пойнт са опасни и доста подмятаха моторницата. Наоколо плаваха яхтите, които ще се състезават в регатата за купата на Америка — следващото състезание ще е през 1980 година. Надявам се, че ще успея да се включа в някой от екипажите. Докато гледах, се питах дали обичаш да се возиш на лодка. Или може би ще поискаш да дойдеш в Нюпорт, за да видиш състезателните яхти. Всяка от тях е дълга дванайсет метра. Те са лъскави и красиви. Навремето баща ми често ме водеше да ги наблюдавам.

Пиши ми по-скоро. Хей, излизаш ли с някого?

Джо,

Все още твой приятел

_24 ноември 1978 година_

Скъпи Джо,

Извини ме, че не съм ти писала от толкова време. Всъщност причината за това е следната — срамувам се, че ти разказах съня си. Никога през живота си не съм говорила така на някого. Не, не излизам с никого.

Не съм виждала на живо яхтите — участнички в националната регата. Баща ми е украсявал много от тях и е близък с някои от моряците. Споменава имената на Тед Худ и Барон Бич, както и на онзи млад мъж, Тед Търнър, който толкова му напомня за самия него. Татко казва, че колекционерите обичат яхти.

Колко много думи, за да ти кажа «да». Наистина бих искала да дойда в Нюпорт. Но как?

С обич,

Каролайн