Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Много забавно, като се има предвид, че си роден и израснал именно в тази част на страната — отбеляза брат му.

— Това беше отдавна — хладно изрече той.

Сам се засмя:

— Да, но продължаваш да говориш и да се държиш като местен жител — толкова си рязък и своенравен! Ще ти се да си един от онези затлъстели приятелчета от Флорида, които се разхождат по брега и ловят риба на кораловите рифове, но забрави! Ти си северняк!

— Северняк, а? — изсумтя Джо. Никой не го познаваше по-добре от Сам и никой друг не си позволяваше да му говори по този начин.

— И Каролайн ли те възприема така? — попита през смях Сам.

— Каролайн ли? — попита стреснато той.

— Да. Да си призная, малко бях изненадан да те видя заедно с нея. Тя все пак е Ренуик, а знам какво е отношението ти към всички тях и към стареца, който…

— Трябваше да довършим нещо — прекъсна го Джо и сви устни. — И го сторихме.

— На мен ми изглежда приятна — продължи Сам. — Като ви слушах с мама как говорите за тях, израснах с представата, че всички членове на семейство Ренуик са отвратителни. Същински дяволи.

— Тя не е отвратителна — отвърна замислено Джо. — Просто е дъщеря на не когото трябва.

— Щом като отношението ти към хората се определя от това кои са бащите им, какво ще кажеш за мен, тогава? — попита Сам.

Джо се наведе над компютъра и натисна бутона за увеличаване на файла, за да разгледа по-отблизо картата на залива, после отвори друг сайт, където беше отбелязана температурата на водата. Устата му беше пресъхнала. Никога не се беше разбирал с пастрока си. Сам го знаеше и използваше момента, за да повдигне темата, която брат му упорито избягваше.

— Забрави — отсече Джо.

— Просто имам чувството, че снощи се появих в неподходящия момент — рече Сам. — Вие изглеждахте погълнати от нещо.

— Вече ти обясних — с Каролайн си казахме каквото имахме да си казваме — раздразнено изрече Джо. — Е, ще се обличаш ли или какво?

— Аз съм си облечен — отвърна Сам. Беше по шорти и тениска с надпис «Кой съм аз». Очите му примигваха сънливо зад стъклата на очилата.

— Сложи си водолазен костюм. Ще се спуснем на дъното, за да ти покажа останките на потъналия кораб.

— Страхотно! — възкликна Сам и остави чашата си на картографската маса, без да изпуска мишката на компютъра.

Джо поклати глава и понесе чашите към кухнята. Сам му приличаше на непохватно паленце, на което просто му трябва време да порасне, но въпреки това брат му имаше дарбата да прониква навътре в нещата. И в хората. Той го разбираше по-добре от всеки друг.

Докато минаваше през салона, Джо си мислеше за предишната вечер. Беше целунал Каролайн Ренуик точно тук, на това място. Парфюмът й все още се усещаше във въздуха. Това откритие така го зашемети, че той спря. Корабът миришеше на сол, нафта, кафе и риба, но Джо улавяше тънкото ухание на жасмин измежду всички други миризми.

Поклати глава и продължи пътя си.