![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
Каролайн. Защо му трябваше да я целува! Той изобщо не се беше замислил. Нито пък беше имал кой знае какъв избор. Ръцете му сами се бяха плъзнали около тялото й, устните му бяха потърсили нейните, а гласът му беше произнесъл името й. И всичко това сякаш беше като извършено от друг човек и Джо нямаше нищо общо със случилото се.
Джо Конър никога не би целунал Каролайн Ренуик. «Омраза» определено беше силна дума, но когато ставаше дума за отношението на Джо към всички членове на семейство Ренуик, той съвсем искрено можеше да каже, че ги мрази.
Само че фактите си бяха факти. Като всеки учен и той разбираше, че някои истини са неоспорими. Миналата вечер беше стоял в тази стая, беше държал в ръцете си една красива жена, телата им се бяха притискали, а езикът й го омагьосваше, караше го да я желае така силно, както не бе желал никоя друга. Шепотът й го беше влудил, беше го накарал да усети тръпки по цялото си тяло. Беше я прегръщал с неподозирана за самия него нежност, не искаше да я пусне.
Когато му каза колко мъчно й е било за баща му и за Джо, как непрекъснато мислела за момченцето, той се беше предал. Съчувствието й го беше извадило от равновесие. Той трябваше или да се отдръпне от нея, или да я целуне. За съжаление гневът му продължаваше да го владее, караше го да копнее да приключи с Каролайн Ренуик час по-скоро и Джо наистина го беше направил.
— Готов ли си? — попита Сам. Беше застанал в коридора и вдигаше ципа на водолазния си костюм.
Докато наблюдаваше брат си, Джо се сети за най-малката от трите сестри Ренуик. Беше усетил мъката на Каролайн и беше благодарен, че брат му не му причинява подобни грижи.
— Измий ги — каза той на Сам и кимна към чашите. — Що за моряк си, след като чакаш някой да върви след теб и да разчиства?
— Извинете, капитане — шеговито рече Сам и взе чашите от ръцете му, за да може той да се преоблече. Изобщо нямаше вид на човек, който е засрамен или съжалява за нещо. Знаеше, че строгостта на брат му е само поза, че зад грубата маска се крие добър човек, прекрасен брат, самотен мъж, който би простил, стига да може.
* * *
Скай и Саймън излязоха да се поразходят из градината на болницата. Алеите бяха пълни с облечени в бяло медицински сестри, които бутаха колички с болни. Няколко огромни клена хвърляха сянка наоколо. Павираните пътеки бяха очертани с ниско подрязани чемширени храсти. Цветните лехи преливаха от златисти невени и ярки цинии. Скай обичаше градините и когато попаднеше в някоя, обикновено изпитваше желание да я нарисува. Но не и тази.
Откриха свободна каменна пейка и тя немощно се отпусна на нея. Беше на крак по-малко от десет минути, но вече се чувстваше изтощена. Виеше й се свят, затова побърза да се облегне назад.
Саймън извади пакет цигари от джоба си. Запали една и издуха дима над главата на Скай. По начина, по който го стори, личеше, че е раздразнен. Жена му вдигна очи към него.
— Какво има? — попита.
Той сви рамене.
Опита се да потисне тревогата си. Все пак тя беше болната и имаше нужда от грижи и внимание! Само че беше прекалено чувствителна към настроенията на съпруга си, към потребностите и капризите му. Беше свикнала да му дава всичко, което поиска.
Помнеше странните настроения на баща си. Хю Ренуик имаше навика да кръстосва из ателието си, хвърляйки гръм и мълнии, или пък да се цупи и мълчи сърдито дни наред заради незначителни неща. В подобни случаи майка й бе много внимателна към него; тя и сестрите й — също.
— Още колко ще им позволиш да те държат тука? — попита Саймън.
— Не знам. Сега, когато раните ми започнаха да заздравяват, всички се опитват да ме убедят да се подложа на възстановителна терапия.
Той се изсмя.
— Какво? В компанията на онези пияници и наркомани?
— Да. В отделението за онези, които злоупотребяват с определени субстанции.
— Не може да обмисляш подобно предложение сериозно!
— Още не съм дала отговор.
— Това ще се отрази пагубно върху творчеството ти, Скай. Ще те обезличи. Ще се превърнеш в поредния посредствен конформист. Много си пиела! Голяма работа! Да не си някоя скучна домакиня? Та ти си скулптор, за бога!
— През по-голямата част от времето съм прекалено пияна, за да творя — възрази тя, без да вдига поглед от отпуснатите си в скута ръце. Опита се да се сети кога за последен път беше докосвала глина.
— Спомни си за всички художници, които са пиели. И за всички гениални писатели. Ти си емоционална и това личи в творбите ти. И ако алкохолът те отвежда към върха, тогава ще ти кажа: продължавай да пиеш! — Той се премести по-близо до нея. — Не искам да се лиша от компания в пиенето.