![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— Винаги, когато искам да разбера нещо за теб, ти започваш да разпитваш за мен.
— Аз отговорих на…
— Да, беше истинско отбиване на номера — колкото да се отървеш от мен. Непрекъснато постъпваш така. Може и да не осъзнаваш, но го правиш. — Скай въздъхна. — А той осъзнал ли е вече, че е влюбен в теб?
— Скай! — възкликна Каролайн и укорително поклати глава.
— Да. Разбира се, че е влюбен. Защо иначе ще идва чак до Блек Хол? Само не се опитвай да ме убеждаваш, че е заради потъналия кораб. Има хиляди изгубени съкровища из целия свят. Сигурна съм, че Джо Конър е тук заради теб. Години наред мисълта за теб не му е давала покой и ето че най-сетне той е събрал кураж да дойде при теб и да те отведе.
— Не е вярно.
— Любов — замечтано изрече Скай и обърна поглед към прозореца.
— Любовта не е отговорът на всички въпроси, Скай, независимо колко много ти се иска да вярваш в това.
— Той покрива ли се с очакванията ти? Прилича ли на образа, който ти си си създала за него?
— Не знам — искрено отвърна Каролайн. Опита се да направи сравнение между усмихнатото момченце и сериозния синеок мъж, когото беше срещнала наскоро. Двата образа не се различаваха особено — като се изключеше това, че у мъжа липсваше онази лъчезарна усмивка, която озаряваше лицето на момчето.
— Все едно, че мечтите ти най-после са се превърнали в действителност — продължи Скай. — Мога да си представя какво е да срещнеш някой толкова важен за теб човек след толкова време. Трябва да е като…
— Като какво, Скай? — попита, разтревожена от промяната в тона на сестра й.
Скай беше навела глава и когато заговори, Каролайн разбра, че тя прави усилие да не заплаче.
— Ами… Все едно, че Андрю Локууд оживява — довърши.
Настъпи напрегнато мълчание. Какво ли щеше да бъде, ако онова, което Скай беше изрекла, беше възможно? Каролайн ясно си представи другата трагична фигура от тяхното минало… Той не беше светлоок и беше живял в планините, не на брега на океана и все пак…
Тя прегърна Скай през раменете.
— Хомър върна ли се у дома? Мама ме посети тази сутрин и ми каза, че не се е прибирал цяла вечер.
— Върна се.
— Къде мислиш, че отива, Каролайн?
— Не знам.
— Саймън ми каза, че си му разрешила да се настани в хотела. Благодаря ти.
— Недей да ми благодариш. — Каролайн отпи от чая си.
— Джо попита ли за мен? Поиска ли да знае каква е причината да му се обадя?
— Да.
Скай поклати глава. Лицето й беше бледо, а сега побеля още повече. Каролайн добре познаваше сестра си и с положителност можеше да каже, че в момента Скай изпитва срам и неудобство заради пиянското си телефонно обаждане. Каролайн не се опита да я успокои.
— Толкова се изложих — въздъхна Скай. — Какво повече мога да кажа?
— Какво смяташ да правиш?
Скай издърпа чекмеджето на шкафчето и извади сива книжка със заглавие «Четирийсет въпроса». Каролайн хвърли поглед към въпросите и установи, че бяха предназначени да определят дали един човек е алкохолик.
— Това е абсолютна измама — отбеляза Скай.
— Защо?
— Защото според този въпросник излиза, че съм алкохоличка.
Каролайн предпочете да остави изявлението на сестра си без коментар.
— Татко искаше да ни научи да изпадаме в екстаз от живота. Ти някога изпитвала ли си екстаз, Каролайн?
— Да — призна тя, спомняйки си за лунните нощи, за песните на птиците, за тайнствените шумове нощем в планината, от които адреналинът й се покачваше.
— Невероятно! — въздъхна Скай. — Мразех тези екскурзии. Страхувах се, но накрая свикнах.
— С кое?
— С вълнението. С чувството, че наистина си жив. Не можем да му устоим.
Каролайн си помисли за целувката на Джо и замислено изрече:
— Кой знае — може и да можем.
— Мисля, че ми е писано да умра млада — прошепна Скай.
— Вместо да си пълниш главата с подобни глупости, по-добре престани да пиеш.
— Много е сложно, а го казваш така, сякаш е най-лесното нещо на този свят.
— Изобщо не мисля, че е лесно.
— Дори не знам дали искам да го направя.
— Това ти сама трябва да решиш.
Скай не отговори. Намръщено гледаше към книжката с четирийсетте въпроса, сякаш й се искаше внезапно да изчезне от ръцете й.
* * *
Мишел беше предупредила Клий да внимава: Каролайн беше в отвратително настроение. Отказа поръчката за риба, каза на помощничката си, че маргаритките на бара са отвратителни, и направи забележка на група млади творци от Монреал, макар младежите да не вдигаха повече шум от всички останали млади художници през последните стотина години.
Клий беше донесла цял багажник със стари дрехи, за да се консултира с Каролайн какво ще е най-добре да облече за бала. За момент се замисли дали не е по-добре да си тръгне и да дойде друг път, но после реши, че заобикалянето на проблемите никога не е водило до нищо добро в тяхното семейство, затова решително се насочи към кабинета на сестра си.