![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
— Тъй като тазгодишният бал е на тема «Любима картина», сметнах, че няма да е зле да съживим някоя от картините на татко. Ти какво мислиш по този въпрос?
— Ще бъда най-щастливият човек на света, ако всичките картини на баща ни пропаднат в ада! — рязко отвърна Каролайн.
— Татко може да беше всякакъв, но не може да се отрече, че рисуваше страхотно — отбеляза Клий, после отстъпи назад и понижи глас. Приличаше на служител от тайните служби, който преговаря с полудял терорист.
— Тази сутрин отидох да видя Скай — каза Каролайн.
— Как е тя?
— Обмисля възможностите. Чуди се дали да умре млада, или да се откаже от пиенето.
— Сериозно ли говориш?
— Да. Да умреш млад звучи ужасно романтично, нали? Да се напиеш артистично и да пукнеш от това, докато си още млад. Само дето хората не гледат с добро око на подобни прояви.
— Същата като татко е.
— Трябва да се преструваме, че неговото пиянство просто не е съществувало, или ще трябва да го оправдаем просто защото е Хю Ренуик.
— Какво искаш да кажеш?
— Той вникваше дълбоко в неща, които никой друг не успяваше да разбере. Беше обзет от огромна загриженост. Животът беше тъмен, брутален, жесток, управляван от дяволски сили. Нали разбираш? Само че той всичко знаеше и усещаше, защото беше велик художник. Нямаше как да не разбира!
— Защо си в такова настроение? — попита Клий, поразена от яростта в сивите очи на сестра си.
— Някога забелязвала ли си, че всъщност лъжите са били истината в нашето семейство?
— Дай ми пример.
— Ами лъжата, че татко пие, защото Скай е убила човек, например. Смазан от чувството си за вина, задето е настоявал тя да ходи на лов, той се затваряше в студиото си или се закотвяше в моя бар и не се отделяше от бутилката с уиски. И се предполага, че той е правел всичко това, защото страшно много ни е обичал, нали така? Защото е искал да ни предпази, а вместо това ни е съсипал. Каква лъжа само!
— Защо смяташ така?
— Защото ако баща ни ни беше обичал, той щеше да остане в живота ни, а не да избяга от него.
— Татко просто загуби надежда — промълви Клий.
— Запитай се защо! Ние все така продължавахме да го обичаме. Не знам за теб, но аз продължавах и да се нуждая от него. Дори повече от преди, ако това изобщо е възможно.
— Знам.
Каролайн затвори очи и стисна клепачи. Изтри с пръсти сълзите си, а раменете й се затресоха от беззвучни ридания. Клий наблюдаваше сестра си: тя никога не си позволяваше да изплаче мъката си. Трите сестри никога нямаше да разберат постъпката на баща си, причината, поради която беше решил да ги напусне.
— Въведе ни във варварски свят — толкова по въпроса за «възторга от живота»! — промълви Каролайн. — Колко зле, че философските му понятия бяха в такъв ужасен конфликт. През детството ни ни водеше на лов и ни караше да убиваме животни, а после изведнъж престана да ни води по планините. Край.
— Не съм съгласна. Мисля, че това не беше краят — възрази Клий. — Баща ни беше болен. Така виждам нещата аз — беше се поболял от скръб.
— В такъв случай ти си по-склонна да проявиш разбиране, отколкото аз — отбеляза Каролайн.
— Няма полза да таиш горчивина в себе си. — Клий сложи длан върху ръката на сестра си. Тя не се отдръпна. Само на Клий позволяваше да й говори по този начин. Клий беше по-нежна, по-доверчива от нея и от Скай — може би защото не беше присъствала на смъртта на Андрю Локууд. Не беше преживяла трагедията като другите две момичета.
— Той искаше да е край теб, Каролайн — каза Клий. — Затова идваше в твоя хотел.
— Да се напива! — извика тя и потисна едно ридание.
— Какво не е наред? — погледна я загрижено сестра й. — Изглеждаш ужасно.
— Може би се държа резервирано? Може би отблъсквам хората, които се опитват да се грижат за мен? Това ли искаш да ми кажеш?
— Не точно. — Клий беше притеснена за сестра си.
— Не точно? Би ли била по-конкретна?
— Ти си… компетентна. Справяш се чудесно с всичко и оставяш у хората впечатлението, че не се нуждаеш от тях.
— Напротив — нуждая се, и то много — някак гневно рече Каролайн. — Искам Скай да се съвземе.
— Ъ-хъ — кимна Клий. Отново ставаше свидетел на противоречията у по-голямата си сестра и се удивляваше на факта, че дори гневът не беше в състояние да я накара да заговори за своите потребности, вместо да ги проектира върху онези, които обичаше.