Паднали ангели

Два черни ботуша с високи, тънки и остри токчета, кръстосани в глезените, бяха вдигнати и се подаваха от телефонната кабина, като напомняха адски много за Злата вещица от Юга. Лус бързаше към предната врата, с надеждата да остане незабелязана, когато осъзна, че ботушите с тънки остри токчета бяха прикрепени към гамаши от змийска кожа, които пък бяха прикрепени към намръщената Моли. Миниатюрният сребрист фотоапарат лежеше в ръката й. Тя вдигна очи към Лус, задържа слушалката вдигната към ухото си, зарита и свали крака на пода.

- Защо имаш такъв виновен вид, Месно руло? - попита тя, като се изправи с ръце на хълбоците. - Нека да позная. Още смяташ да пренебрегнеш предложението ми да стоиш далече от Даниел.

Цялото това чудовищно нещо трябваше да е преструвка. Моли нямаше как да знае къде е била Лус току-що. Тя не знаеше нищо за Лус. Нямаше причина да се държи толкова против-но. След първия ден в училище Лус не беше направила нищо на Моли - освен да се опитва да стои далеч от нея.

- Да не би да забравяш каква адска катастрофа беше последният път, когато се опита да се натрапиш на момче, което не проявява интерес? - Гласът на Моли беше остър като нож. -Я повтори, как му беше името? Тейлър? Труман?

Тревър. Откъде можеше Моли да знае за Тревър? Това беше тя - най-дълбоката й, най-мрачната й тайна. Едничкото нещо, което Лус искаше - имаше нужда - да запази в тайна тук, в „Меч и Кръст“. Сега самото въплъщение на злото не само знаеше всичко за това, а и не се срамуваше да го изкара на бял свят, жестоко, арогантно, насред главната канцелария на училището.

Възможно ли беше Пен да лъже, и Лус да не беше единствената, с която беше споделила служебните си тайни? Имаше ли друго логично обяснение? Лус здраво обви ръце около гърдите си, чувствайки се толкова болна и изтощена... и необяснимо виновна, както се беше почувствала в нощта на пожара.

Моли вдигна глава.

- Най-сетне - каза тя: звучеше облекчено. - Проумя нещо. - Тя обърна гръб на Лус и грубо отвори предната врата. После, точно преди да се промъкне навън, изви врат и погледна надменно Jlyc: - Така че не причинявай на скъпия стар Даниел онова, което причини на как-му-беше-името. Capiche?1

Лус понечи да я последва, но беше изминала само няколко крачки извън вратата, когато осъзна, че вероятно ще избухне неконтролируемо, ако се опита да последва Моли сега. Това момиче просто беше твърде злобно. После, наранявайки още повече чувствата на Лус, Габ затича от трибуните да пресрещне Моли в средата на двора. Бяха достатъчно далече, че Лус да не може да различи израженията им, когато и двете се обърнаха назад да я погледнат. Русата глава с вързана на конска опашка коса се проточи към черната късо подстригана - най-злоб-ният tete-a-tete, който Лус беше виждала.

Тя сви потните си юмруци, като си представи как Моли издрънква всичко, което знаеше за Тревър на Габ, която незабавно щеше да изтича да съобщи новината на Даниел. При мисълта за това неприятна болка се разпростря от връхчетата на пръстите на Лус нагоре по ръцете й и в гърдите. Даниел може и да беше заловен в неправилно пресичане, но какво от това? Това беше нищо, в сравнение с онова, заради което Лус беше тук.