Призрачна музика

— Мамо!

Артьом се опита да се намеси, но майка му дори не го чу, защото преливаше от ярост, предизвикана от безумния страх за сина й.

— Моля да ме извините — каза любезно, но студено Настя, — но вие не можете да ми забраните нищо. Ако не искате синът ви да разговаря с мен, трябва да забраните това на него, а не на мен. Денис беше сполетян от нещастие единствено и само защото не ме послуша. Той е извършил точно това, което не биваше да прави и за което го предупредих. Вашият син е бил до местопрестъплението и са го видели там. Дори нещо повече — по стечение на обстоятелствата е станало така, че той е контактувал с престъпника. Нито вие, нито аз бихме могли да повлияем на този факт и да го променим, нали така? Моята задача беше да предпазя Артьом, в случай че някой започне да го търси. И аз най-подробно инструктирах момчетата как да се държат. А Денис наруши инструкциите ми. Вашият син е постъпил така, както го посъветвах, и сега той е цял и невредим. Имате ли други претенции към мен?

— Мамо, ти нищо не знаеш… Анастасия Павловна е права, всичко беше точно така, както тя казва.

— Не искам да слушам! — почти изкрещя Екатерина. — И да не си посмял да я защитаваш. И ти ли искаш да влезеш в болницата? Тръгваме веднага за вкъщи, чуваш ли?

— Аз няма да дойда — вирна упорито глава Артьом. — Ще остана тук.

— Не, ще дойдеш.

Отдолу се чуха стъпки и след секунда на междинната площадка на стълбището се показа чернокосият Тенгиз Кипиани. Той вървеше бързо, въпреки че носеше тежка торба с бутилки минерална вода.

— О, вие сте тук? — усмихна се той на Настя. — Здравейте. Катя, какво каза лекарят?

— Ще ти разкажа вкъщи. Занеси водата в стаята и да си тръгваме.

Екатерина хвана демонстративно Артьом за ръката и го повлече надолу по стълбите. Юношата измъкна ръката си и отстъпи назад.

— Мамо, моля те, разреши ми да остана. Трябва да ме разбереш, Денис е мой приятел и когато започнат да пускат хора при него, аз трябва да съм първият, който ще го види.

— Днес няма да пуснат никого при него. А утре баща ти ще те докара тук. Хайде да вървим, сине.

Тенгиз остави торбата с бутилките на пода и погледна строго жена си и сина си.

— Не разбирам какво става тук. Каква е тази истерия на публично място?

Настя забеляза, че при тези думи Екатерина някак притихна. В това семейство май наистина главната роля играеше Тенгиз и последната дума беше негова.

— Няма никаква истерия, какво говориш, така ти се е сторило. — Екатерина направи опит да се усмихне. — Просто обяснявам на Артьом, че днес няма да пускат никого при Денис, затова трябва да се приберем вкъщи.

— Артьом ще остане тук — отсече Тенгиз. — Той трябва да се държи като истински мъж, а не като мамино синче. Неговият приятел е тук и аз ще престана да уважавам сина си, ако сега той се прибере вкъщи. Върви в колата, Катя, и ме чакай там, а аз ще занеса водата и ще си тръгнем.

Настя наблюдаваше тази сцена с нескрито любопитство. Главата на семейството моментално сложи всичко на мястото му, без изобщо да повишава глас. Артьом беше почервенял или от гняв, или от срам, и Настя най-искрено му съчувстваше. Сигурно на деветнайсет години вече не ти е все едно, когато родителите ти си мерят влиянието над теб, и то в присъствието на чужди хора. Екатерина тръгна покорно надолу, като преди това успя да хвърли унищожителен поглед към Настя, а Тенгиз се скри зад вратата към отделението и двамата с Артьом останаха насаме.