Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Дяволски красива си, Сарафина — промърмори той.
После устата му се спусна върху гърдите й и той й показа, че наистина мисли това, което бе казал току-що.
15
Желание премина през тялото й, когато устните му се затвориха около зърното й. Тя се заизвива под него и той сграбчи китките й с широката си ръка, преди да ги притисне към матрака над главата й. След това накара тялото й да се извие към него, снишавайки уста отново към гърдата й.
Езикът му проследи всяка издатина и вдлъбнатина, всяко възвишение и извивка, докато тя едва успяваше да запази тишина. Никога не бе свършвала само заради нечий език върху зърното си, но Тео скоро щеше да я накара.
След това той направи същото и с другата й гърда.
Тя раздвижи ханша си върху леглото. Гледката на тъмнокосата му глава, обработваща тялото й, и усещането от дългата му копринена коса, галеща кожата й, бяха достатъчни, за да я подлудят.
— Тео — промърмори тя. — Убиваш ме. Това е… това е…
— Аз, който те карам да свършиш.
Той премести ръка между бедрата й, откривайки клитора й през дрехите. С перфектните, точните движения, той направи няколко кръгчета около него, използвайки шева на дънките й, за да потърка набъбналото, чувствително място. Удоволствие премина през тялото й, извивайки гърба й като дъга. Тео я преведе през него, карайки го да продължава още и още.
Оргазмът отлетя нежно и бавно, оставяйки Сарафина с чувството сякаш костите й са се размекнали.
— Тео — прошепна тя. Той освободи китките й, така че тя поднесе лицето му към своето. Боже, искаше да му върне жеста. Нямаше търпение да сложи ръце на тялото му.
Но изражението му беше напрегнато, а бе сигурна, че нейното е отпуснато и изпълнено с очакване. Странно бе как сега можеше ясно да разчете емоциите му. Маската му бе напълно изчезнала — изпепелена — заменена от мътно море от напрегнато желание и гняв.
Сарафина вдигна глава, изведнъж осъзнала голотата си, която не бе забелязала допреди миг.
— Тео, какво не е наред?
— Не исках да стигаме толкова далеч.
Е, по дяволите, тя искаше да продължи.
Сарафина се надигна на лакти.
— Ти го започна, не аз. — Звучеше като седемгодишна, но не й пукаше. Той й бе дал да го опита и сега тя искаше още от него. Вината си беше негова.
— Знам го. Очевидно, колкото и да се опитвам, не мога да ти устоя. — Той стана и обу долнището на анцуг, след което седна на ръба на леглото и прокара ръка през косата си. — А после миналата нощ така ме изплаши, че се побърках. Днес трябваше да те докосна.
— Тогава ме остави и аз да те докосна.
— Това не би било добра идея.
Сарафина се изправи до седнало положение, прикривайки се с одеялото.
— Виж, Тео…
Телефонът на Тео иззвъня от хола. Той го взе и изръмжа „Да“ в микрофона.
Тя се просна обратно на матрака, докато Тео говореше с тих, но твърд тон на който и да беше от другия край на линията. Последва тишина.
Тя вдигна глава и видя Тео да стои до вратата.
— Томас иска да говори с нас.
Тео стоеше до прозореца в далечния край на библиотеката в Сборището, стараейки се да не хвърли нещо към простиращото се от пода до тавана стъкло. Знаеше, че това се задава. Още щом Сарафина го бе споменала на Томас, Тео знаеше, че той ще приеме предложението й.
Томас Монахан бе добър човек, но Сборището винаги бе на първо място. Би изложил на риск Сарафина, за да получи информация.
Без да му мисли.
— Значи, въпреки че Бей я атакува тук, в Сборището, ти си съгласен да я изпратиш обратно в Дъскоф. — Тео говореше, без да се обръща с лице към Томас и Сарафина. Гласът му бе суров. Точно сега можеше единствено да се взира напред и да впрегне цялата сила на волята си, за да не потроши нещо.
— Не и за дълго. Искам да отиде само за ден или малко повече, а ти да отидеш с нея — каза Томас.
— Искам да разбера какво иска Бей от мен. — Сарафина контрира Тео с войнствен тон.
Тео изсумтя.
— И си мислиш, че Стефан ще ти каже?
— Може и да го направи, ако му предложа нещо в замяна. Знае, че съм била в Сборището. Мога да му предложа информация.
— Не си готова за това. Миналата нощ го доказа.
Сарафина въздъхна.
— Тео, Бей ще дойде за мен по един или друг начин. Няма къде да се скрия, няма къде да избягам. Предпочитам да го направя по своя воля.