Магьосническа ярост

Белинда примига.

— Имате ли насрочена среща?

— Не, той не ни очаква.

Рецепционистката изсумтя деликатно.

— Да не мислите, че се среща с всеки? — Деликатното презрение явно бе естествена част от гласа й. Тя отново огледа Тео бавно и обстойно като жена, която оценява мъж. От израза на лицето й можеше да се отсъди, че й харесва. Искра на напълно неуместно собственическо чувство пламна у Сарафина.

Сарафина се усмихна сладко и се приведе леко напред.

— Ще се срещне с мен. Кажете му, че Сарафина е тук.

Белинда я изгледа мръснишки.

— Имате ли фамилия?

Сарафина наклони глава леко настрани и изпърха с мигли няколко пъти.

— Наистина ли мислите, че с име като Сарафина е нужно да го давам? Стефан ще знае коя съм.

Рецепционистката нацупи устни, но се пресегна за телефона.

— Тук има някаква южнячка на име Сарафина, която казва, че господин Фошо ще я приеме незабавно. — Последната дума бе изпълнена със сарказъм. — Тя е с господин… — Тя покри телефона с ръка и се обърна към Тео. Изведнъж си бе надянала ослепителна усмивка. — Какво е вашето име?

— Джеймс Ануар. — Той направи секунда пауза. — Ние сме от Чикагското Сборище.

Жената подскочи леко и пребледня, а усмивката й изчезна.

— Вие сте магьосници от Сборището?

— Засега. Това сме дошли да обсъдим с господин Фошо — отвърна Тео.

Човекът в другия край на телефона каза нещо и Белинда хвърли поглед на Сарафина, след което се обърна настрани и заговори тихо в микрофона. Постави слушалката обратно на мястото й и ги погледна.

— Кажете на оператора в асансьора, че отивате на тринадесетия етаж.

Те й благодариха и се отправиха през претъпканото фоайе към редицата асансьори в другия край. Когато влязоха в един от тях, Сарафина забеляза, че тринадесетия етаж дори не беше във възможните опции. Тео без съмнение го бе знаел, след като бе участвал в голямата битка в тази сграда от преди няколко години, когато с един въздушен порив Мира Хоскинс бе запратила Уилям Крейн през прозореца на последния етаж.

Тя хвърли поглед на Тео, който стоеше до нея в асансьора, със стиснати пред себе си ръце. Злобният му поглед бе забит в тила на асансьорния оператор — вещер. Тео бе бил тук и преди… и бе убивал тук и преди. В момента, въпреки маскировката си, изглеждаше така, сякаш иска да убива отново.

Като някаква странна шегичка, песента на Мерилин Менсън „I Put a Spell on You“16 звучеше за фон — асансьорната версия на музика. Чудесно, просто чудесно.

Качиха се няколко етажа над тринадесетия, оставиха двамата не-магьосници, които бяха в асансьора, а после се върнаха на желания етаж.