Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Вратите се отвориха към лоби. Още едно извито бюро на рецепцията се простираше пред тях с още една красива рецепционистка и едновременно вещица зад него. Зелени растения в саксии стояха в ъглите на стаята, а до тях се намираше с редица столове, където тя предположи, че посетителите можеха да чакат човека, с когото имат среща. От двете страни на рецепцията имаше стъклени стени с матирани врати, разкриващи коридор с офиси.
Намираше се в централата на вещерите.
Беше толкова различно от Сборището. В това място имаше само бизнес, без глупости. Блясък, полиран мрамор и дизайнерски костюми. Пари.
Сборището беше удобно и безгрижно. В този момент Сарафина осъзна за колко кратко време бе започнала да мисли за Сборището като за свой дом. Сборището и хората в него се бяха превърнали в семейство.
Е, добре, може би не искаше да мисли точно за Тео като за семейство. Това би било странно.
Силни защити пулсираха от двете страни на вратите от матирано стъкло. Бяха преминали през други врати на входа на сградата и още едни, когато бяха прекрачили прага на тринадесетия етаж. Чувството беше като да вървиш през паяжина. Тази защита беше много по-силна и Сарафина можеше да я усети дори от три метра разстояние. Никой не можеше да я премине, освен ако не беше вещер или не бе поканен от вещер.
Чернокосата рецепционистка им посочи с пръст. Тя заговори на Сарафина.
— Господин Ануар ще Ви почака тук. — Рецепционистката посочи вратите вдясно от нея. — Десетият офис вдясно.
Тео й кимна веднъж — не бе нещо, което да не беше предвидил или което и двамата да не са очаквали — и отиде да седне в един от столовете. Изведнъж студен страх се стрелна по вените й. Тя се взря във вратите за момент, а краката й се бяха сраснали с пода.
— Сарафина. — Гласът на Тео бе тих и топъл. Разтапяше я. — Поздрави господин Фошо от мен.
Тя стрелна поглед от вратата към Тео, пое си въздух и се отправи към срещата си с дявола.
16
Като се има предвид, че защитата на долния етаж бе като паяжина, тази тук беше с доста по-различна структура. Беше хубава, добре изградена и здрава. Тази защита беше създадена да отблъсква неща от различно естество. Сарафина не беше съвсем наясно какви точно, но беше сигурна, че силата на Мира беше едно от тези неща. Ако Сарафина не беше получила право на достъп от Стефан, то усещането, което тя щеше да изпитва със сигурност щеше да бъде като съприкосновение с тухлена стена.
Тиха, но тежка музика се чуваше от офиса на Стефан. Когато Сарафина влезе, той беше с гръб към нея, облечен в скъп сив костюм, загледан през огромен прозорец с изглед към Манхатън. Той плъзна тока на италианската си обувка по пода и се завъртя в ритъма на музиката.
— Г-н Фошо? — тя попита високо.
Той насочи малкото дистанционно, което държеше към стерео уредбата и музиката заглъхна. После се обърна и я погледна. Негодникът беше красиво. Сарафина можеше да види защо целият свят го обожава или така или иначе поне това, което се знаеше за него.
— Ах, ангелът серафим.
— Името ми е Сарафина. — Гласът й съдържаше малко острота, от която за предпочитане бе, тя да се отърве максимално бързо. Сарафина се усмихна. — Г-н Фошо.
Той наклони глава и посочи към коженото кресло пред голямото си махагоново бюро.
— Седни.
Когато тя се настани на мястото си, Стефан взе дебела пура от кутийката върху бюрото си и я запали щраквайки с пръсти. Сарафина се опита да не кашля от дима и да не прави на глас философски заключения базирани на теориите на Фройд.
Изгледа към градския пейзаж на Ню Йорк се разгърна зад него. Това бе голям офис, с обособени кът за почивка, мини голф и един доста голям бар. Хубаво. Да не говорим за стереото и широкоекранния телевизор. Мястото беше два пъти по-голямо нейния апартамент и обзаведен значително по-добре.
Можеше ли да се очаква нещо по-малко от Стефан Фошо?
Зад нея вратата се затвори издавайки лек шум и Сарафина стреснато се обърна да провери какво става.
— Merde17. Аз няма да те нараня, Сарафина. Моля те.
Сарафина почерпи малко от вътрешната си сила, която бе съхранявала още от детството си. Тя можеше да направи това. Можеше да изиграе ролята си и да я направи правдоподобна.
Тя отново се огледа стрелвайки Стефан с поглед пълен със скептицизъм.
17
Merde. (от фр. ез.) — По дяволите.