Магьосническа ярост

— Той не би се отнесъл любезно с теб, ако спиш с всеки аеамон.

— Защо? — гласът й излезе пискливо — За какво говориш?

Стефан седна на стола си и сложи ръце зад главата, гледайки мазно и щастливо като котка, която току-що е изяла сочна мишка.

— Върни се при нас и мога да ти предоставя защитни мерки срещу него, цветенце мое. Като се разхождаш свободна го… разстройваш.

На Сарафина й отне няколко дълбоки и отмерени вдишвания, както и силна воля, за да накара неизбежния пристъп на паника да отмине.

— Той как е дошъл от тази страна на Земята?

— Нека кажем, че си имам своите начини.

— Има ли още? Други даеман освен Бей?

Стефан разпери ръце.

— Не е ли достатъчен Бей? Наистина, Сарафина, аз не съм човекът, който на драго сърце ще разкрие тайните на Дъскоф и ще ги предостави в ръцете на някой, който е бил в обсега на героичния лидер на Сборището и всичките му добри слуги.

— Аз не искам да съм част от тях. — Тя скръсти ръце в скута си и превключи в стила на Мерил Стрийп. — Ти ме отвлече, но и те също. Те предположиха, че съм вещица, защото ти се срещна с мен лично. Издърпаха ме от къщата, използвайки земен магьосник, който брутално ме преследваше през царевичната нива.

— Ммм, да, Теодосий Уинтърс. Той определено е едно студено копеле, този sorcière18. Както всички тях. Той има особено голямо желание за мъст спрямо Дъскоф, обаче. Някои от вещерите са го видяли как те издърпва от къщата онзи ден.

О, добре. Това беше много добре, наистина.

Тя кимна.

— Той ме заключи в Грибин и злоупотребяваше с мен до удостоверяването, че съм била отвлечена и не съм член на Дъскоф.

Стефан кимна симпатизиращо.

— Знам много добре колко омагьосващи могат да бъдат. Опитал съм от гостоприемството на Грибин от първа ръка. Това е единственото нещо на този свят, което съм срещал и което има силата да ме пречупи. — Той се наведе напред. — Да загубиш своята магия по този начин, това е адско, нали? Така болезнено. Бих предпочел да умра, отколкото да мина през всичко това отново.

— Дори, когато толкова скоро открих моята магия, това беше… ужасно. — Тук Сарафина блъфираше на едро, тъй като никога не бе стъпвала в Грибин. Обаче беше очевидно, че мястото бе имало огромно влияние върху Стефан.

Стефан стисна чисто избръснатата си челюст и един мускул трепна близо до окото му.

— Бих искал да им дам малко от тези изтезания, на които подлагат затворниците там, ами ти?

Тя погледна нагоре, задържайки погледа му твърдо.

— Аз също съм си фантазирала за това.

Погледа му се затопли.

— Ето една жена близка на моето сърце.

— Когато най-накрая ме пуснаха, Теодосий Уинтърс ме чакаше навън пред апартамента ми дебнейки, да види какво ще направя, дали ще изтичам обратно към Дъскоф или не. Той беше там, когато Бей се появи и за това се радвам, но след това, след като се върнах в Сборището да търся убежище, тогава натиска да се присъединя към тях започна. Не ми позволяваха да си тръгна. Бях пленница отново.