Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тя излезе от банята, точно когато Тео минаваше по коридора на пък за спалнята си.
— О, съжалявам.
Той я притисна леко към стената и Сарафина нямаше време да се чуди дали е било нарочно, преди устата й да пресъхне. Дъхът му погали рамото й и гърдите му се потъркаха в нейните. Зърната й се втвърдиха под блузата.
Той остана така. Точно. Срещу. Нея.
— Ъ, слушай, Тео. Знам, че каза, че трябва да останем близо, но трябва ли да е толкова близо? — Погледът й трепна надолу към хавлията му.
— Облеклото ми безпокои ли те? — Гласът му бе като тътен вибриращ дълбоко в нея.
Тя се опита упорито да не поглежда към гърдите му.
— Мисля, че имаш предвид липсата ти на дрехи и нека кажем просто, че като ходиш така наоколо може да ми докараш инфаркт. Ако го искаше, можеше да спестиш цялата работа на Бей.
— Би било жалко, но е хубаво да знам, че ти влияя така.
Тя изсумтя.
— Влияеш така на всички жени. Очарователното в теб, Тео, е, че не го знаеш.
Той се протегна и взе един кичур от косата й между пръстите си. Тя нямаше нервни окончания в косата си, но това не беше от кой знае какво значение. Сарафина усети докосването чак в пръстите на краката си.
— Снощи ме изплаши. Много. Поемаш рискове, които не ми харесват, Сарафина.
— Защо те интересува какви рискове поемам? Ти едва ме познаваш.
— Може би те познавам по-добре отколкото предполагаш. — Едно мускулче потрепна на челюстта му. — Може би и аз започвам да те харесвам.
Пулсът й се учести.
— Не мислех, че харесваш когото и да било.
— Грешно си мислила. — Погледът му бе напрегнат, както всяка част от Теодосий Уинтърс. Не каза нищо повече, но очите му потъмняха и това казваше всичко. Зениците му бяха разширени, което значеше, че е възбуден.
Тя сведе поглед и затъкна прясно изсушената си коса зад ухото си.
— Слушай…
Той я придърпа към гърдите си и я целуна. Склони уста над нейната и пое изненаданото й ахване. Нямаше сладко опитване като предния път, сега всичко беше поемане. Ръката й се притисна към гърдите му, когато той разтвори устните й и плъзна езика си вътре, за да погали нейния. Коленете на Сарафина се подкосиха при горещия му вкус.
След момент Тео прекъсна целувката, но я задържа там, притисната в него.
— Трябва да спрем да правим това. — Гласът й излезе останал без дъх.
— Да, но не мисля, че можем.
Колко прав беше. Смях се надигна някъде в нея, но това, което той стори, й попречи да го възпроизведе. Придърпа я в спалнята си.
Право към леглото му.
Тя се озова на матрака му, а той се намести отгоре й. Устата му се върна върху нейната за втори рунд.
Човекът не правеше нищо половинчато, а това включваше и целуването.
Тя се размърда под него и издаде звук дълбоко в гърлото си. Тео вдигна глава и се взря в нея.
— Точно сега не мога да измисля причина да спра, но се опитвах да не правя това — промърмори той.
— На мен това ми харесва.
— Съгласна ли си да рискуваш тогава? — Той захапа долната й устна, засмуквайки я в горещите дълбини на устата си, а след това я подръпна със зъби.
О! Не очакваше да каже точно това. Трудно бе да оформи думи, но трябваше да опита. Важно беше.
— Само една жена не е еквивалент на всички жени, Тео. — Мислеше си за Ингрид. — И вината не е била твоя.
— Ингрид не бе първата. Никоя от тях не е загинала по моя вина, но така или иначе и двете се оказаха мъртви. — Той захапа нежното местенце, където рамото и вратът й се срещаха, а след това прокара език по ухапаното място.
Тя ахна, а след това изстена.
— Съвпадение. Суеверие. — Целувката му я остави гореща и влажна. Тя искаше още и би сторила всичко, за да го получи. — Моля те, Тео, не спирай.
Той прокара ръка надолу от ключицата до гърдата й и я обгърна с шепа. Зърното й се втвърди срещу дланта му, изпъквайки през материята на блузата й. Взирайки се в очите й, той го погали, дразнейки всяка извивка, докато тя не се изви под него и не впи зъби в долната си устна.
— Как ти харесва да те докосват, Сарафина? — промърмори той. — Харесва ли ти, когато мъжът гали гърдите ти и засмуква зърната ти?
— Ах — въздъхна тя. — Всички посочени.
Тео се ухили порочно.
— Добре тогава.
Той издърпа подгъва на блузата над главата й. Сутиенът й изчезна на мига, оставяйки я гола от кръста нагоре, разкривайки я за гладния, бродещ поглед на Тео.