Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Тео изруга. Въздухът се изпълни с аромат на прясно разровена пръст, прогонвайки горещата миризма на огъня. Това, което бе нагорещено, сега стана студено и тъмно като дълбините на Земята.
Сарафина с усилие вдигна глава и видя, че Бей бе изчезнал. Мястото, където бе стоял, сега се бе превърнало в обгорен кръг и купчина пепел.
Ръцете на Тео я подхванаха под мишниците и я придърпаха към него.
— По дяволите, Сарафина, какво направи?
Тя си пое рязко въздух, притискайки с ръка центъра на гърдите си, сякаш можеше да прогони болката.
— Изтеглих… колкото можах… повече.
Тео я вдигна на ръце. Това действие я хвана неподготвена, но нямаше сила да протестира. Можеш единствено да се държи за него, докато той я отнасяше от балната зала нагоре към апартамента си. Щом влезе вътре, той я положи на дивана. Гросет скочи в скута й и бурно облиза лицето й, вероятно усещайки, че много я боли.
Тео се изправи и се вгледа в нея.
— Трябва да се грижиш за седалището на магията си, Сарафина. Не можеш да извличаш толкова магия наведнъж.
Тя вдигна поглед към него.
— Пред мен стоеше дааеман.
Думите прозвучаха задавено.
— Не говори!
Гняв, много по-силен от болката й, я накара да изпъне гръб и да се опита да му се развика, въпреки че излезе по-скоро като остро мърморене:
— Не ми казвай какво да правя! — Тя се просна обратно на възглавниците и затвори очи, поемайки си накъсано въздух и борейки се да остане в съзнание.
Той жестикулира неразбираемо за известно време, преди да успее да събере мислите си. Пое си дълбоко дъх, преди да проговори.
— Виж, Сарафина, просто не можеш да извличаш големи части магия. Ако Бей се върне сега, ще бъдеш напълно беззащитна.
— Прав си. — Тя кимна. — Знам… че си прав.
— Не говори. — Този път го каза с по-нежен тон. Тео вдигна ръка, за да й попречи да продължи. — Ще се нараниш повече. Разбирам какво се случи. Беше изправена пред дааеман и се паникьоса. Изтегли много магия, за да я запратиш по него, колкото можа.
Тя кимна. Боже, гърлото и гърдите я боляха.
— Това е новобранска грешка, ясно? Разбираш ли го? Говорихме за това.
Сарафина затвори очи за момент и кимна отново. Да, разбираше го. Беше се издънила. Той коленичи до дивана.
— Разбирам защо го направи, но трябва да е за последно. Да изтеглиш това чудо по средата на битка може да те убие. Изтегляй силата си малко по малко, използвайки я по най-добрия начин. Не я проигравай наведнъж.
— Виждам какво имаш предвид — прошепна тя.
— Добре. Сега, какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре? За известно време няма да имаш достатъчно сила, за да се излекуваш.
Сарафина премигна. Той всъщност имаше нормален разговор с нея, със зрителен контакт и всичко останало. Беше шокиращо.
— Горещ чай с лимон. — Гласът й излезе нисък и дрезгав. Той се изправи, за да отиде в кухнята, но тя постави ръка върху неговата. — Остави на мен.
— Няма начин. Стой тук и си почивай.
Сарафина отпусна глава на подлакътника на дивана и затвори очи. Изведнъж се почувства много доволна, че той е настоял да й приготви напитката. Главата й пулсираше.
Скоро усети допира на топла керамична чаша в ръката си. Отвори очи и видя Тео да се отпуска на близкото кресло.
— Това е чай от върбинка с лимон. Мира винаги ми го оставя, въпреки че не го пия.
Тя отпи и остави топлината да изпълни болезненото празно място в центъра на гърдите й.
Забавно бе как преди да разбере, че притежава магия, това място между гърдите й бе като всяка друга част от тялото й. Никога не се бе замисляла особено. Но сега, когато знаеше, че е магьосница, когато седалището на магията й бе наранено, то бе единствената важна част от тялото й.
— Има две добри новини. Първата е, че си научи урока и повече няма да правиш така.
Сарафина завъртя очи при своеволния му коментар и тона, с който го каза. Боже, нямаше търпение да може да говори свободно отново; имаше доста за казване. Знаеше ли колко дразнещ може да бъде? Изглежда въобще не го съзнаваше.