Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Жените й пожелаха лека нощ и Сарафина тръгна през оранжерията, усмихвайки се на себе си, а светлината по чакълената пътека трепкаше.
Явно Атрика бяха разрушили по-голямата част от оранжерията преди година и половина, както и голяма част от Сборището. Бяха използвали подарените от Итрай диаманти, за да ремонтират. Сега отново оранжерията бе прекрасно място, а Сарафина се радваше, че са успели да я спасят.
В този момент бе благодарна за много неща. Благодарна бе, че вече знаеше истинската си същност и имаше обяснение за лудостта на майка си. Това не правеше спомените по-леки за понасяне, но поне бяха по-малко объркващи. Бе благодарна и че завърза приятелства в Сборището. Клеър, Изабел и Мира бяха страхотни жени и бе лесно да говори с тях за новия си живот.
Можеше ли да разчита на Тео като приятел? Сарафина се намръщи. Не, той оставаше само загадка. И все пак бе благодарна за него, а също и на него.
Сборището вече бе тъмно, приготвяйки се за нощта. Коридорите бяха празни и знаеше, че Тео ще й чете конско задето е стояло до по-късно от необходимото. Тя забърза нагоре по стълбите и зави зад ъгъла на коридора, който водеше към апартамента на Тео, а в ума й се гонеха милион неща. Сарафина вдигна поглед и се закова на място.
Бей стоеше там.
Ченето й увисна, а мозъкът й даде на късо. Повече от три седмици бяха минали и нищо. Нямаше и следа от него. А ето го сега тук, между стените на Сборището.
И, съдейки по изражението на лицето му, този път нямаше да приеме „не“ за отговор.
14
— Тео! — извика Тя С Цяло Гърло.
Разбира се, беше взимала уроци по самозащита, но пред нея стоеше демон. Почти два метра и напълно разярен. Не беше чак толкова тъпа, че да не потърси подкрепление.
Силата й се надигна при острия аромат на дааемана пред нея. Тя изтегли нишка и я метна към него, извивайки я така, че да премине отвъд естествената защитна броня от елементи на Бей. Избухна в лицето му като пиратка и тя се възползва от възможността да хукне.
Бей издаде нисък, животински звук от болка и я последва. Тропотът от масивните му крака върху пода на Сборището отекваше зад нея. Тя зави зад ъгъла и едва не се сблъска с един диван. Сарафина знаеше, че трябва да му попречи да я докосне. Ако я докоснеше, той щеше да може да я прехвърли където и да е на планетата.
А тя толкова, толкова не искаше това да се случва.
Чувствайки се сякаш играе на гоненица на живот и смърт, тя изтрополи надолу по някакви стълби, с Бей плътно по петите й, и се затича по непознат коридор. Мили Боже, това място беше огромно и тя нямаше никаква идея къде се намира. Всеки момент можеше да се хване в капан в някой ъгъл. Вратите от двете й страни отвеждаха към непознати места. Всяка една от тях бе голяма въпросителна и потенциален път към смъртта.
Сарафина стигна до двойни врати, които изглежда се отваряха към голяма зала. Реши да рискува, надявайки се, че от другата страна има изход или поне добро скривалище.
Влетя в стаята и спря с плъзгане, затваряйки вратата зад себе си. На слабата светлина, влизаща през прозорците, стана ясно, че е влязла в нещо като бална зала. Разбира се, благодарение на скорошната тенденция да няма късмет, вътре нямаше никакви мебели.
И нямаше изход.
Зад нея, рев разтърси пода под краката й.
Сарафина направи единственото възможно; обърна се и зае позиция. Извличайки колкото може повече сила, балансирайки на пръсти, тя зачака демонът да влезе през вратата. И изпищя, когато вместо това той изскочи зад нея.
Тя се задвижи от чист инстинкт, замахвайки с лакът назад към слънчевия му сплит. Той изръмжа от болка и я пусна, а тя се измъкна надалеч от него. Междувременно измъкна сила от центъра на гърдите си и я задържа отпусната, готова за употреба.
— Какво, по дяволите, искаш от мен? — озъби му се тя.
— Не искам нищо от теб, Сарафина. Просто искам теб. Скоро ще бъдеш моя. Беше уговорено.
Двойните врати се отвориха с трясък и Тео влезе, а ароматът на земната магия изпълни въздуха.
— Не може да я имаш, дааеман. Тя вече е моя.
Устните на Бей се отдръпнаха от острите му зъби.
— Мислиш ли, че можеш да се мериш с мен, аемон? Когато всичко свърши, ще се върна за нея и ти няма да можеш да ме спреш.
— Майната ви и на двамата — извика Сарафина. Никой не можеше да я обявява за своя собственост. Тя запрати към Бей голямото количество магия, което беше изтеглила от седалището на магията си. Нагорещен до бяло огън избухна около него във великолепен проблясък и едва не я ослепи. Бързото и мощно използване на силата й я повали на колене, задъхана. Тя притисна гърдите си, всяко вдишване бе агония.