Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Втората е, че си силна магьосница и бързо ще се оправиш.
Е, това вече беше добра новина.
Когато чаят беше почти изпит, Сарафина остави клепачите си да се спуснат още веднъж. Тео простена от креслото до нея, странно сексуален звук, който я накара да се изтръгне от полудрямката и да застане нащрек. Някой ден с удоволствие щеше да го накара да стене така, използвайки ръцете, езика и зъбите си. Мисълта я накара да потрепери.
Невероятно бе как в един момент този мъж можеше да я вбеси, а в следващия искаше да прави секс с него.
Имаше нещо в него, което я провокираше, това бе сигурно. Може би бе просто предизвикателството сексуално да покориш такова голямо и лошо момче. Може би, ако някога си начешеше крастата, вече нямаше да е толкова привлечена от него.
Тц, би бил като крек14. Веднъж да го опита и вече ще е пристрастена.
Имаше и нещо хубаво в това някой голям и лош като Тео да я пази, докато подремва на дивана, уязвима и ранена. Убедеността, че Тео ще я защити, ако Бей се върне, я стопляше вътрешно колкото и чая.
В негово присъствие се чувстваше сигурна. Въпреки всичко имаше безрезервно доверие в Тео, без значение колко дразнещ можеше да е понякога.
Той измъкна чашата от ръката й, зави я с одеяло и скоро тя заспа, с Гросет до себе си.
Когато Сарафина се събуди, Тео все още бе в креслото до нея. Изглежда му бе неудобно — свлечен надолу, с ръка преметната през подлакътника. Главата му висеше назад, а тъмната му коса се спускаше отстрани на креслото. Въпреки това успяваше да изглежда секси. Подгъвът на черната му тениска се бе повдигнал нагоре, разкривайки плоския му корем и примамващите копчета на дънките му.
Тя опита да преглътне и когато болката не се вряза в тялото й, тя се навдигна малко. Седалището на магията й отново бе пълно като презаредена батерия. Тя затвори очи, поемайки си въздух през носа и издишайки го бавно. А, много по-добре.
— Добре ли е?
Това бе дрезгавият сутрешен глас на Тео. Караше тялото й да настръхва. Тя вдигна поглед към него и се усмихна.
— Много по-добре. — Коремът й изкъркори. — Чувствам се толкова добре, че мога да изям цяла купчина палачинки, но след като нямаме такива ще отида да направя кафе.
Той помръдна леко и трепна, карайки я моментално да се почувства виновна. Бе спал в креслото заради нея.
— Отивам да се изкъпя — промърмори той, прокарвайки ръка през косата си.
После, докато тя пиеше кафе до кухненската маса, Тео влезе… само с бяла хавлия около кръста си. Отново.
Сарафина почти изпусна чашата си.
Явно нямаше представа колко добре изглежда така. Ако знаеше какви мисли минават през главата й всеки път, когато се размотава така из апартамента, щеше да си облече някакви дрехи.
Тео отиде до кафемашината и си сипа чаша. Тя наблюдаваше движещите се мускули на гърба му там, където можеше да ги види през влажната му тъмна коса. Човекът беше заплаха за всяка жена на десет метра разстояние и нямаше никаква представа за това.
Тя насочи погледа си надолу към чашата с кафе.
— Не трябва ли да уведомим Томас за случилото се снощи?
Той се обърна, с чаша в ръка.
— Вече го направих. Обадих му се веднага щом разбрах, че си добре снощи, още щом заспа.
Тя кимна.
— Какво каза той?
— Нищо, което вече да не знаех. Каза да остана с теб. Аз и ти сме обвързани. Неразделни от сега нататък.
Супер. Вече щеше да е залепена за него денонощно.
— Обвързани, а? Уау, а аз никога не съм искала да се омъжвам. — Тя сниши чашата. — Мога ли да се изпишкам сама?
— Разбира се.
— А да се изкъпя?
— Да. Няма да оглупяваме заради това.
Тя остави празната чаша и стана от масата.
— Мой ред е. — Коленете й се подкосиха и той се отзова на секундата, за да я подкрепи.
— Сигурна ли си, че си добре?
Тя кимна.
— Добре съм. Просто станах твърде бързо. — Тя разтърси глава, оправяйки се към банята. — Обаче се надявам Бей да стои надалеч днес.
— Надявам се да стои надалеч винаги.
Тя го погледна и лека усмивка премина през устните й.
— Няма голяма вероятност.
„Просто искам теб.“ Това бе казал Бей. Думите увиснаха между нея и Тео, неизречени.
Кога ли Атрика не е получавал каквото поиска?
14
Крек (crack) — химически дериват на кокаина под формата на големи кристали; тип на наркотика: Кока; непосредствено действие: бързодействащ, чувство за еуфория, свръхвъзбуда, чувство за могъщество; дългосрочно действие: бързо пристрастяване; може да доведе до самоубийство; смущения в дишането и в мозъка.