Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Мравките не са еднакви — отвърна Тай.
Бяха седнали на ръба на галерията на втория етаж, откъдето се виждаше главното преддверие на Института. Мокри центуриони се щураха напред-назад; Кит видя как Джулиън и Ема, заедно с Даяна, се опитват да завържат с разговор с онези, които не се бяха отправили към трапезарията и камината там, за да се стоплят.
— Кои са всички те? — попита Кит. — И откъде са?
— Дейн и Саманта Ларкспиър. — Ливи посочи двама тъмнокоси центуриони. — От Атланта.
— Близнаци.
— Как смеят! — заяви Ливи, широко ухилена. Кит се беше притеснявал, че тя няма да остане очарована от идеята на Тай да го включи в детективските си планове, ала тя просто се беше подсмихнала, когато двамата се приближиха до нея в тренировъчната зала, и просто бе казала: „Добре дошъл в клуба".
Сега Ливи посочи следващия от центурионите.
— Мануел Касалес Вилялобос. От Мадрид. Раян Мадуабучи, Института в Лагос. Дивя Джоши, Института в Мумбай. Не всички са свързани с някой Институт. Диего например не е, нито пък Зара или нейната приятелка Джесика, която е французойка, мисля. И разбира се, Джон Картрайт, Джен Уайтлоу и Томас Алдъртри, които са завършили Академията. — Тя наклони глава на една страна. — И на нито един от тях не му е стигнал акълът да се скрие от дъжда.
— Напомнете ми отново защо смятате, че кроят нещо? — попита Кит.
— Окей — каза Тай. Кит вече бе забелязал, че Тай отговаря директно на онова, което му кажеш и далеч не толкова на тона или интонацията, с която го направиш. Не че Кит имаше нещо против да му опреснят паметта за причината да се крият, покатерени нависоко, вперили погледи в група гадняри. — Тази сутрин седях пред стаята ти, когато забелязах Зара да влиза в кабинета на Даяна. Последвах я и видях, че рови из документите там.
— Би могла да си има причина — изтъкна Кит.
— Да рови из документите на Даяна? Каква причина би могла да има? — попита Ливи толкова сурово, че Кит бе принуден да признае, че щом изглежда съмнително, най-вероятно действително е така.
— Изпратих есемес на Саймън Люис за Картрайт, Уайтлоу и Алдъртри — продължи Ливи и подпря брадичка върху долната пречка на перилата. — Според него Джен и Томас са стабилни, а Картрайт бил спън, но безвреден.
— Може би не всички са замесени — каза Тай. — Трябва да открием кои от тях са, и какво искат.
— Какво е спън? — попита Кит.
— Комбинация от секси и пън, според мен. В смисъл — едър, но не особено умен. — Ливи му отправи своята широка усмивка и в същия миг над тях падна сянка — Кристина, с ръце на хълбоците и сбърчени вежди.
— Какво правите, вие тримата?
Кит изпитваше солидна доза респект към Кристина Росалес. Колкото и мила да изглеждаше, с очите си я беше виждал да мята своя балисонг от петнайсет метра и да улучва право в целта.
— Нищо — отвърна той.
— Разменяме си груби коментари по адрес на центурионите — отвърна Ливи.
За миг Кит си помисли, че Кристина ще им се скара, но вместо това тя се настани до Ливи, устните й бяха извити в усмивка.
— Включете и мен.
Подпрял ръце на перилото, Тай стрелна Кит с буреносносивия си поглед.
— Утре — заяви той тихичко, — ще ги проследим, за да видим къде ходят.
За свое учудване Кит установи, че няма търпение.
Вечерта беше неловка — дори след като се изсушиха, центурионите бяха изтощени и не изгаряха от желание да говорят за онова, което бяха свършили през деня. Вместо това нахълтаха в трапезарията и връхлетяха върху сервираната храна като прегладнели вълци.
Кит, Тай и Ливи не се виждаха никъде. Не че Ема можеше да ги вини. Да се хранят заедно с центурионите, ставаше все по-неприятно преживяване. Въпреки че Дивя, Раян и Джон Картрайт правеха всичко по силите си да поддържат дружески разговор за това, кой къде възнамерява да прекара годината си в чужбина, Зара скоро ги прекъсна с дълго описание на мисията си в Унгария, на която бе, преди да дойде в Института.
— Цял куп ловци на сенки се оплакаха, че стилитата и серафимските им ками престанали да действат по време на битката с група феи — каза тя и направи физиономия. — Обяснихме им, че е било просто илюзия — феите се бият нечестно — и че в Академията би трябвало да ги научат на това.
— Всъщност феите не се бият нечестно — обади се Марк. — Бият се забележително чисто. Имат много строг кодекс на честта.
— Чест? — Саманта и Дейн се изсмяха едновременно. — Съмнявам се, че знаеш какво означава това, неч…