Повелител на сенките [bg]

— Не се оставяй Гуин да те заблуди. Ако аз не му помогна, той ще намери някой друг, който да го стори, или ще го свърши сам. Кийрън няма да пострада.

Звук на облекчение се изтръгна от Ема. Джулиън не каза нищо — самият той се чудеше за Кийрън. Не беше забравил как заради него бяха бичували Ема до кръв и как бе разбил сърцето на Марк. Не бе забравил обаче и как им бе помогнал да победят Малкълм. Без него не биха имали никакъв шанс.

Не бе забравил и онова, което Кийрън му беше казал преди битката с Малкълм. Ти не си нежен. Имаш безмилостно сърце.

Ако можеше да спаси Кийрън, рискувайки собствената си безопасност, би го сторил. Нямаше обаче да рискува брат си. Ако това го правеше безмилостен, така да бъде. Ако Марк беше прав, с Кийрън нямаше да се случи нищо.

— Даяна — каза Ема. Учителката им се бе облегнала на затворената входна врата и се взираше в дланта си. — Какво ти подхвърли Гуин?

Даяна протегна ръка — върху кафявата й кожа блещукаше мъничък златен жълъд.

Марк изглеждаше учуден.

— Това е много ценен дар. Ако строшиш жълъда, Гуин ще бъде призован, за да ти се притече на помощ.

— Защо би подарил нещо такова на Даяна? — попита Ема и по устните на Марк пробяга мимолетна усмивка, докато поемаше нагоре по стъпалата.

— Той й се възхити. Рядко се е случвало да видя Гуин да се възхити на една жена. Мислех си, че сърцето му е затворено за такива неща.

— Гуин си пада по Даяна? — Очите на Ема грейнаха. — Искам да кажа, не че не си страшно привлекателна, Даяна, просто ми се струва доста внезапно.

— Такива са феите — каза Джулиън. Почти му дожаля за Даяна — никога не я беше виждал толкова смутена. Дъвчеше долната си устна и той си спомни, че не беше чак толкова възрастна — едва на около двайсет и осем години. Не много по-голяма от Джейс и Клеъри.

— Не означава нищо — отсече тя. — Освен това, имаме си много по-важни неща, за които да мислим.

Тя пусна жълъда в ръката на Марк в същия миг, в който входната врата се отвори и центурионите се изсипаха в преддверието. Изглеждаха обрулени от вятъра и подгизнали до кости. Даяна, видимо облекчена, че вече не обсъждат любовния й живот, отиде да им намери одеяла и хавлии (руните за изсушаване действаха без проблем върху кожата, но нямаха особен ефект върху дрехите).

— Открихте ли нещо? — попита Ема.

— Смятам, че идентифицирахме мястото, където най-вероятно е потънало тялото — отвърна Мануел. — Само че морето беше твърде бурно, за да се гмурнем. Утре ще трябва да опитаме отново.

— Мануел — обади се Зара предупредително, сякаш беше издал тайната парола, която щеше да накара вратата към Ада да зейне под краката им.

Мануел и Раян направиха физиономии.

— Не е като да не знаят какво издирваме, Зара.

— Тайните на Сколоманса са тайни. — Зара тръсна мокрото си яке в ръцете на Диего и се обърна към Ема и Джулиън. — И така, какво има за вечеря?