Среднощният диамант [bg]

Доста хора в тази група — поне онези с по-груби обноски — не се колебаеха да споделят какво мислят за нас. Похотливи усмивки, вулгарни подмятания. Предложения. Някои коментари бяха насочени към групата ни като цяло. Една жена ни нарече „Бляскавите блудници“. Други зяпачи ни набелязваха. Амелия пред мен беше лесно забележима с кестенявата си коса и я видях как трепна при едно особено похотливо подмятане за „онази рижавелка“. Аз, разбира се, също биех на очи като „сирминиканското момиче“ — макар че „момиче“ невинаги беше думата, която използваха.

Като цяло грубияните бяха малцинство. По-голямата част от тълпата просто ни приемаше като някаква новост. Децата ни гледаха с благоговение. А някои мъже, очевидният елит, ни оглеждаха с по-професионален поглед и вероятно щяха да отправят запитвания по-късно.

Процесията свършваше с няколко карети, наети от Джаспър, заобиколени от снажни телохранители, също работещи за него. „Само глупак оставя съкровище без охрана“, чух го да казва, докато упътваха Аделейд и мен към една карета. Очите му оглеждаха тълпата.

— Отлично, отлично. Вече виждам потенциалните купувачи. Предполагам, фактът, че водим само половината група, може да вдигне цените.

Прехапах устна толкова силно, че едва не я разкървавих. Гняв и скръб горяха в гърдите ми и направих усилие да запазя спокойствие, докато минавах покрай него и се качвах в каретата. Тя потегли рязко и за пръв път зърнахме истинския Кейп Триумф. Отпуснах се назад на седалката и разтрих глезена си, който ме наболяваше от приключенията ми в бурята. Да вървя с него по време на процесията, всъщност беше по-мъчително, отколкото да се справя с тълпата.

Грант ми беше обяснил достатъчно от географията на града, за да разбера, че доковете са от южната му страна. Придвижвахме се в покрайнините, без изобщо да минем през оживеното му, търговско сърце. Запитах се колко ли време този делови район щеше да остане изолиран. Кейп Триумф се разрастваше бързо и минахме покрай много строящи се или едва наскоро завършени сгради. На този етап всичките бяха груби и по-скоро функционални, отколкото красиви. Не бяха преживели вековете на „излъскване“ и преобразяване като градовете от другата страна на морето. Бях виждала села от такъв тип по време на пътуванията си, но забелязах, че грубите постройки бяха чужди на Аделейд, която беше прекарала по-голямата част от живота си във внушителните, исторически райони на Осфро.

Кален път ни изведе през обширните селски земи, заобикалящи града, които бяха сурови и заплашителни. Пролетните пъпки вече си пробиваха път, но зимата още не беше отпуснала хватката си.

Новият ни дом Уистерия Холоу беше красива бяла къща с черни капаци на прозорците. Макар и по-малка от Блу Спринг, тя беше далеч по-хубава от всичко, покрай което бяхме минали по време на краткото си пътуване из периферията на Кейп Триумф. Наетите мъже ни помогнаха да слезем от каретите, а после се заловиха да разтоварват багажа. Вътре ни посрещнаха Чарлс Торн и строгата на вид отговорничка на къщата, мистрес Кълпепър. Веднага долових, че Чарлс имаше по-мил характер от брат си, и изрази искрена скръб, когато чу за загубата на Сивата чайка. Бързо се съгласи с предложението на Седрик да отложим началото на светския си сезон.