Среднощният диамант [bg]

Не се изненадах, когато Грант се материализира до мен по обичайния си начин. Понеже всички в тълпата бяха толкова омаяни от Адория, никой не забеляза как той ме дръпна настрана.

— Мирабел…

— Знам, знам — казах тихо, без да откъсвам очи от крайбрежието. — И не се тревожете. Това не променя нищо. Пак ще правя каквото ви е нужно.

Той остана мълчалив толкова дълго, че трябваше да хвърля поглед към него и да се уверя, че не си беше тръгнал.

— Не съм тук за това. Просто исках да кажа… че съжалявам. И да те предупредя да внимаваш, за да не носиш поредния призрак.

— Мислите, че е най-добре да забравя приятелката си?

— Не. Мисля, че не бива да забравяш, че ти си още жива.

Той се сля с другите пасажери, а аз почувствах кратко пробождане на завист. Хората усложняват нещата. Могат да бъдат опасни, ако се привържеш към тях. Беше ми казал това в първия ни истински разговор, а аз го бях пренебрегнала. Сега разбирах какво имаше предвид. Загубата на Лонзо и Тамзин нямаше да е толкова болезнена, ако не ги обичах. Но без тази обич животът ми щеше да е много по-празен.

Госпожица Брадли се приближи с едри решителни крачки и плесна с ръце, за да подчертае думите си:

— Момичета, момичета. Да се приготвим. Ще слезем първи, щом завържат кораба с въжетата.

Добра надежда се плъзна близо до кея. Тази страна на Денъмския залив можеше да се похвали с гладки, спокойни води за акостиране на корабите, което отново допълваше идеалното разположение на Кейп Триумф. Далечната страна на залива обгръщаше други колониални територии и съвсем не беше толкова гостоприемна. Плитката й вода и каменистото дъно позволяваха влизането на по-малки плавателни съдове, но не и на нещо като нашия кораб.

Улових се, че отново стискам ръката на Аделейд, докато моряците внимателно насочваха кораба и започнаха да хвърлят въжета на кея. Прекарах толкова много от изминалите няколко години в опити да се слея с обстановката, че видът на всички тези хора, които ни наблюдаваха и чакаха на брега, беше по-стряскащ, отколкото неопитомения град и пустошта зад тях. Щом корабът беше здраво завързан, трябваше да изчакаме пристанищните служители да се качат на борда и да говорят с капитана. След тях дойдоха митническите служители, за да започнат енергичното преглеждане и описване на товара, и преди да се усетя, ни отведоха на брега и ни строиха.

След толкова много време по море твърдата земя ми се струваше почти толкова дезориентираща, колкото някога преди това люлеещата се палуба. Госпожица Брадли ни подреди според мястото ни в класацията и Аделейд застана начело, храбро заемайки това очебийно място. След нея идваше Амелия — едно момиче от другото имение. А после госпожица Брадли повика мен.