Третият близнак [bg]

— Чакай малко — каза Стив с треперещ глас.

Аластън бавно се извърна.

— Ако си призная, ще получа ли самостоятелна килия?

По лицето на детектива се изписа облекчение.

— Разбира се. — Гласът му изведнъж бе станал дружелюбен.

Смяната на тона накара Стив да пламне от възмущение.

— Но ако не призная. Порки Бутчър ще ме убие.

Аластън разпери ръце в безпомощен жест.

Стив усети как страхът му се превръща в омраза.

— В такъв случай, детектив — каза той, — можеш да вървиш на майната си.

По лицето на Аластън отново се изписа изненада.

— Копеле такова! — ревна той. — След два часа ще видим дали ще си пак толкова оперен. Хайде!

Той заведе Стив до асансьора и го съпроводи до килийния блок. Спайк беше още там.

— Сложи тоя плужек заедно с Порки — каза му Аластън.

Спайк вдигна вежди:

— Брей, толкова ли е зле?

— И между другото — Стив има кошмари.

— Така ли?

— Ако го чуеш да вика, не се безпокой — той просто сънува.

— Разбирам — отговори Спайк.

Аластън си тръгна и Спайк отведе Стив до килията му.

Порки лежеше на нара. Бе висок горе-долу колкото Стив, но много по-тежък. Приличаше на културист, претърпял автомобилна катастрофа — нашарената с петна от кръв тениска се изпъваше по изпъкналите мускули. Лежеше по гръб, с глава към дъното на килията и увиснали до пода крака. Той отвори очи, когато Спайк бутна Стив вътре.

После вратата издрънча и Спайк я заключи.

С полуотворени очи Порки се взираше в Стив.

Известно време Стив също го гледа.

— Приятни сънища — обади се отвън Спайк.

Порки отново затвори очи.

Стив се отпусна на пода, облегна гръб на стената и загледа как Порки спи.