Конан Непобедимия [bg]

Карела закрачи по превърнатата в костница земя към кимериеца. Беше захвърлила пелерината, ала все още здраво стискаше кривия ятаган. Конан с облекчение забеляза, че кръвта, размазана върху облите й гърди, не е нейна, а на враговете, с които се бе разправила.

— Изглежда, че Абериус в края на краищата нищо не е видял — каза тя, когато се изправи срещу него. — Сега поне знаем какво те е наблюдавало. Щеше да е хубаво, ако бе получил предупреждението мъничко по-рано.

Конан поклати глава. Нямаше нужда да й обяснява, че не тези същества го бяха наблюдавали — той бе убеден в това.

— Бих искал да зная откъде са се взели…

Той прекъсна думите си с рязка ругатня и се наведе да разгледа ботушите на едно от мъртвите същества. Те бяха украсени с щампована змия, навита на кръг, с нещо като лъчи около главата. Младежът бързо отиде до второ тяло, до трето. Всичките змиеподобни същества носеха такива ботуши.

— Какво правиш, Конан? — попита Карела. — Дори ако се нуждаеш от ботуши, със сигурност не би могъл да вземеш нещо, принадлежало на тези гущери.

— Не — отвърна той. — Но онези, които са откраднали медальоните от палата на Тиридатес, са носели ботуши с щамповани змии. — Той изу един ботуш и го хвърли към нея.

Тя отстъпи встрани с гримаса на отвращение.

— Вече се наситих и пренаситих на такива неща. Конан, нима вярваш, че тези… тези… каквито и да са те, са успели да влязат в Шадизар и да го напуснат невредими? Градските пазачи се правят на слепи, признавам, но не са чак толкова слепи, че да не ги забележат.

— Те са носили дрехи с качулки, които са ги прикривали от главата до петите. И са напуснали града нощем, когато в най-добрия случай пазачите са полузаспали. Възможно е да са влезли предната нощ и да са останали скрити, докато дойде време да свършат работата си в двореца.

— Може да е станало както казваш — неохотно призна Карела. — Но не виждам какво може да ни помогне това.

Хордо дойде, куцукайки, и свирепо погледна Конан.

— Четиридесет и четирима души, кимериецо. Толкова доведох в тези проклети планини, за да търсим глупавото ти съкровище. Петнадесет от тях станаха храна за червеите тази нощ и още двама едва ли ще доживеят до сутринта. Благодари на каквито и чудати богове да се молиш, че хванахме две от влечугите живи. Само развлечението, че ще ги подложим на разпит, може да те спаси от повторно разпъване на коловете вместо тях. И ще ти кажа, въпреки че си ми симпатичен, ако опитат да те разпнат, едва ли ще мога да ги спра.

— Пленници? — остро каза Карела. — Хич не ги обичам тези същества, нито мъртви, нито живи. Предай ги на мъжете. Щом се съмне, ще махнем от тези планини.

— Значи ще изоставим съкровището? — Гласът на едноокия прозвуча по-скоро облекчено, отколкото изненадано. — Е, тогава сбогом, Конан. Изглежда, това ще бъде последната нощ, през която ще си правим компания.