Конан Непобедимия [bg]

Конан се завъртя, широката му сабя изсвистя и отби встрани промушващия удар на копие, сграбчено в ръцете на същество, което приличаше на демон. Червени очи проблясваха срещу кимериеца от тъмно, покрито с люспи лице, изпод украсен с гребен шлем. Пронизителен съсък заклокочи дълбоко в устата, пълна с животински зъби. Кимериецът не си позволи да губи време в изненада. Ответният му удар разсече съществото от чатала до врата. То се свлече на земята и черната му кръв заизтича на черни мехури.

Съскащият боен вик се разнасяше навсякъде из лагера. Мъжете наскачаха около огньовете, готови да се предадат на паниката — десетки люспести войни се изсипаха срещу тях, сякаш родени в черните недра на нощта.

Алвар зяпна и изкрещя, когато вражеско копие прониза гърдите му. Мургав иранистанец се обърна да побегне, ала в гърба му се заби тежка бойна брадва, стисната в ръка с нокти на див звяр. Разбойниците се пръснаха като плъхове, отчаяно дирещи спасение.

— Бийте се, Кром да ви порази! — изкрещя Конан. — Те също умират!

Той се затича към страшната касапница в лагера, като търсеше с поглед Карела. Почти веднага я зърна в разгара на битката. Тя бе грабнала нечий ятаган — не нейното украсено със скъпоценни камъни оръжие. Пелерината й висеше от лявата й ръка и червенокосата я използваше като примка, с която да улавя мечовете на враговете си. Танцуваше гола сред ужасяващото клане, червеникавите й коси се развяваха като поток след нея. Приличаше на фурия от черния мрак. Кривият й ятаган пиеше абаносовочерна кръв.

— На оръжие, мои хрътки! — изкрещя тя. — Бийте се за живота си!

С див рев Хордо се хвърли зад нея и спря с бедрото си копието, насочено да прониже гърба й. Острието на едноокия разбойник потърси сърцето на нападателя-влечуго и още докато змиеподобното същество се свличаше на земята, той изтръгна копието от крака си и се хвърли в схватката, целият в кръв.

Пред Конан се изпречи друг от покритите с люспи мъже — беше с гръб към кимериеца, с вдигнато копие, и тъкмо се канеше да го забие в Абериус, който лежеше на земята с облещени очи, отворил уста в неистов писък, така че се виждаха изгнилите му зъби. Конан промуши гърба на змиеподобната твар, така че сабята му се подаде цяла педя откъм гърдите й. Докато влечугоподобното не беше паднало и надаваше предсмъртния си вик, кимериецът заби крак в сгърчения му гръб и измъкна оръжието си.

Влечугото, разтърсвано от конвулсии, се свлече върху Абериус, който изкрещя отново и се измъкна изпод тялото му, като хвърли кръвожаден поглед към Конан, сякаш желаеше смъртта да бе намерила кимериеца, а не чудовището. Бандитът с лице на невестулка сграбчи копието на издъхващото влечуго и за един кратък миг двамата мъже останаха взрени един в друг. После Абериус се хвърли в битката, крещейки: