Кралица на въздух и мрак [bg]

— Щеше да бъде моят парабатай.

— Значи, не си изгубила само него — каза Марк. — Изгубила си онази Кристина. Онази, която е имала парабатай.

— А ти си изгубил онзи Марк. Онзи, който беше брат на Ливи.

Усмивката му беше на възхищение.

— Толкова си мъдра, Кристина.

Тя се напрегна под напора на чувствата, надигнали се в нея при вида на усмивката му.

— Не. Аз съм много глупава.

Погледът му стана остър.

— Както и Диего. Изгубила си и него.

— Да — отвърна Кристина. — А го обичах… той беше първата ми любов.

— Ала вече не го обичаш?

Очите на Марк бяха потъмнели, синьо и златно, превърнали се в наситено черно.

— Не би трябвало да питаш — прошепна тя.

Марк протегна ръка, косата й беше разпусната и той улови един кичур и го нави около пръста си, допирът му беше невъзможно нежен.

— Трябваше да знам — каза. — Трябваше да знам дали може да те целуна и всичко ще бъде наред.

Кристина не отговори, просто кимна. Марк зарови пръсти в косата й, повдигна няколко кичура до лицето си и ги целуна.

— Лейди на розите — прошепна. — Косата ти е като черни рози. Толкова те исках.

Искай ме тогава. Целуни ме. Всичко. Всичко, Марк. Мислите й се разтопиха, когато той се наведе към нея, шепотът, отронил се от устните й, беше на испански.

— Bésame7, Марк.

Отпуснаха се върху пясъка, с преплетени тела, ръцете му се заровиха в косата й. Устните му бяха топли върху нейните, а после горещи и ето че нежността си отиде, изместена от необуздана трескавост. Сякаш пропадаха по един прекрасен начин, той я притегли под себе си и пясъкът приюти тялото й, ръцете й се плъзнаха по него, докосвайки всички места, които беше копняла да докосне: косата, извивката на гърба му, лопатките на раменете му.

Вече бе толкова по-реален, отколкото когато за първи път дойде в Института, когато изглеждаше така, сякаш някой по-силен порив на вятъра би могъл да го отвее. Беше качил килограми, натрупал бе мускули и тя се наслаждаваше на солидността му, на дългите елегантни мускули, които се извиваха покрай гръбнака му, топлината на широките му рамене. Плъзна ръце под ризата му, където кожата му беше гладка и изгарящо гореща, и той ахна в устата й.

— Te adoro — прошепна и Кристина се изкиска.

— Къде го научи?

— Потърсих го. — Уловил тила й в шепи, той полагаше целувки върху бузата, по линията на челюстта й. — Вярно е. Обожавам те, Кристина Мендоса Росалес, дъще на планини и рози.

— Аз също те обожавам — прошепна тя. — Въпреки че акцентът ти е ужасен, аз те обожавам, Марк Блекторн, сине на тръните. — Помилва го по лицето и се усмихна. — Макар че не си толкова бодлив.

— Би ли предпочела да имах брада? — подразни я Марк, отърка буза в нейната и тя се изкиска и му прошепна, че ризата му е закопчана накриво.

— Мога да го оправя — заяви той и я свали с един замах.

Тя чу как няколко копчета се откъснаха — надяваше се това да не е любимата му риза.

А после се дивеше на прелестната му гола кожа, нашарена с белези. Цветът на очите му стана по-дълбок, сега те бяха черни като океански дълбини, и синьото, и златното.