Мечът на Ликтора [bg]

Но не можехме и да продължим надолу — и без това се намирахме твърде ниско и мен ме грозеше опасност. Ръката на архонта на Тракс достигаше на сто левги и отгоре, а вече беше повече от сигурно, че Аджиа ще насъска димарчиите му по петите ми.

На север от нас се възправяше най-високият връх, който бях виждал. Не само върхът, а и горната част на плещите му беше наполовина покрита със снежен покров. Нямах представа, а може и никой да нямаше, какъв ли горд лик се взира на запад над множеството по-незначителни върхове, но нямаше съмнение, че е властвал в най-ранните от най-великите дни на човечеството и е владеел енергии, които са оформяли гранита така, както ножът на резбаря оформя дървото. Докато го гледах, си помислих, че дори и опитните димарчии, които познаваха планината по-добре от всички, биха застинали в благоговение пред него. И ето че ние тръгнахме натам, или по-скоро към високия проход, който свързваше диплите на робата му с планината, където Бекан се беше заселил навремето. Отначало изкачването не беше непосилно и през повечето време ходехме, вместо да се катерим.

Севериън току ме хващаше за ръка, дори когато нямаше нужда от помощта ми. Не ме бива много да преценявам възрастта на децата, но ми се струваше, че е долу-горе на толкова години, на колкото нашите чирачета ги водеха за пръв път в класната стая на учителя Палемон — тоест беше достатъчно голям да ходи добре и да говори толкова, колкото да разбира и другите да го разбират.

За първия час, час и нещо, не каза нищо освен това, което вече предадох. После, докато се спускахме по един открит тревист склон, обточен с борове, който приличаше на мястото, където беше умряла майка му, попита:

— Севериън, кои бяха онези хора?

Знаех кого има предвид.

— Не бяха хора, макар някога да са били и още да приличаха на такива. Бяха животняци — това е дума, с която наричаме животните с човешка форма. Разбираш ли?

Момченцето кимна сериозно, после попита:

— Защо не носят дрехи?

— Защото вече не са човешки същества, както ти обясних. Кучето се ражда куче и птицата се ражда птица, но да се превърнеш в човешко същество е постижение — трябва да мислиш върху това. Ти си мислил за него през последните три или четири години най-малко, Севериън, макар че може никога да не си се замислял за мисленето.

— Кучетата просто търсят нещо, което да изядат — каза детето.

— Точно така. Но това повдига въпроса дали човек трябва да бъде заставен да мисли за това и преди много години някои хора решили, че не трябва. Ако поискаме, можем да принудим някое куче да се държи като човек

— да ходи на задните си лапи, да носи каишка и така нататък. Но не бива и не можем да принуждаваме един човек да се държи като човек. Искало ли ти се е някога да заспиш? Когато не ти се е спяло и не си бил дори уморен?

Той кимна.

— Това е, защото ти се е приискало да захвърлиш товара на това да си момче поне за известно време. Понякога аз пия твърде много вино и това е защото поне за малко ми се иска да спра да бъда човек. Понякога хората отнемат собствения си живот по тази причина. Това знаеш ли го?