![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Когато прочетох няколко рецепти, ми стана ясна липсата на успех на покойния Дейви Бийтън. На едно място пишеше следното: „За главоболие вземете едно парче конска тор, внимателно го изсушете, стрийте го на прах и го изпийте, смесено с бира.“ Или пък това: „За детски конвулсии - пет пиявици зад ухото.“ А няколко страници след това пишеше: „Разтвори корените на жълтениче, куркума и соковете на 200 мокрици, не може да не помогнат при жълтеница.“ Затворих книгата, удивена колко много от пациентите на лекаря, според дневника му, не просто са оцелели след подобни намеси, но и са оздравели.
Най-отпред в скрина се мъдреше голям кафяв буркан с няколко подозрителни на вид топчета. След всичко прочетено имах добра представа какво е това. Завъртях надписа към себе си и победоносно прочетох: КОНСКА ТОР Подобна субстанция едва ли се облагородяваше след престояване, така че внимателно оставих буркана, без да го отварям.
Малко след това установих, че PURPLES OVIS е латинското название на подобна субстанция, само че от овце. МИШЕ УХО също се оказа не име на растение и изтръпнала от погнуса, избутах стъкленицата по-далеч от себе си.
Запитах се що за чудо ще са “мокриците“, които срещах навсякъде, изписани по какъв ли не начин - бяха важна съставка на много лекарства, - и най-сетне открих буркан с това име. Беше наполовина пълен с нещо като малки сиви хапчета. Бяха не по-големи от половин сантиметър и така съвършено обли, че се изумих на майсторството на Бийтън. Приближих стъкленицата до лицето си - струваше ми се твърде лека. Тогава видях фините като косъм бразди по всяко “хапче“, както и микроскопични сгърчени крачка. Бързо оставих стъкленицата, обърсах длан в престилката си и си отбелязах наум какво са мокриците.
Имаше и немалко безвредни субстанции, както и няколко буркана със сушени билки, които дори бяха полезни. Открих малко от стрития перуников корен и ароматния оцет, с който госпожа Фиц беше прочистила раната на Джейми. Намерих и ангелика, пелин, розмарин и нещо с наименованието СМРАДЛИВ АРАГ. Отворих го внимателно и открих меките краища на елхови клонки, а от бутилката се разнесе приятен балсамов аромат. Оставих съда отворен и го поставих на масата, за да освежи въздуха в тъмната стаичка, като продължих да разглеждам съдържанието на шкафовете.
Изхвърлих няколко буркана сушени охлюви, както и един с надпис МАСЛО ОТ ЗЕМНИ ЧЕРВЕИ - който се оказа точно това. Също така ВИНУМ МИЛИПЕДАТУМ - стоножки, накиснати във вино; ПРАХ ОТ ЕГИПЕТСКА МУМИЯ, неопределен на вид, но подозирах, че произхожда от песъчлив речен бряг, а не от фараонска гробница; КРЪВ ОТ ГЪЛЪБ, мравешки яйца, няколко сушени жаби, старателно уплътнени с мъх, и ЧОВЕШКИ ЧЕРЕП НА ПРАХ. Чий ли беше?
Почти цял следобед тършувах из скрина и чекмеджетата на шкафа. Когато приключих, подът беше отрупан с бутилки, кутии и флакони за изхвърляне, и много по-малка групичка полезни съставки, които върнах обратно в скрина.
Доста време се колебаех в коя от двете купчини да поставя една торба паяжини. И Наръчникът на Бийтън, и собствените ми смътни спомени за народната медицина твърдяха, че паяжините помагат за превръзки. Макар да бях склонна да приема подобни неща за крайно нехигиенични, опитът ми с ленените превръзки край пътя сочеше, че е желателно превръзките ми не само да попиват добре, но и да стоят на място. Накрая върнах паяжините в скрина, като реших да потърся начин да ги стерилизирам. С преваряне едва ли щеше да се получи. Може би парата нямаше да унищожи лепкавостта им?
Потърках ръце в престилката си. Бях прегледала почти всичко, с изключение на дървения сандък до стената. Отворих го и отстъпих незабавно от вдигналата се смрад.
Сандъкът съдържаше хирургичните приспособления на Бийтън. Зловещи на вид триони, ножове, длета и други подобни, които сякаш подхождаха повече за строителни дейности, отколкото за работа върху хора. Смрадта вероятно бе плод на това, че Дейви Бийтън не бе сметнал за нужно да чисти инструментите си преди и след всяка употреба. Направих отвратена гримаса, когато забелязах тъмните петна по остриетата, и затръшнах капака.