Друговремец [bg]

Отново получи странен звук в отговор, този път с тон на смущение и отрицание.

- Стига, момко, няма да се оставиш да те бият заради девойка, за която не те е грижа. А и знаеш, че баща й няма да позволи да се омъжи извън клана.

- Много е малка, Алек, и ми стана жал - отбранително заяви Джейми. - Нищо повече. - В сумтенето на Алек долових подигравателно неверие.

- Говори го на някое конче това, момко. То може да ти повярва. Но дори да не е Лери - а с нея никак няма да сбъркаш, дума да няма, - пак ще си по за женене, ако имаш малко пари и бъдеще, например като станеш следващият отговорник по конете. Ще можеш да си избереш която мома поискаш - ако първо някоя не избере теб! - Алек почти се засмя, като човек, който почти никога не го прави. - Мухите край делвата с мед нищо няма да са! И сега, дето си без пукнат грош, без никакво име, момите припадат по теб, виждал съм! Даже тая сасенакска пачавра не може да се откъсне от теб, а уж вдовица!

Поисках да предотвратя очертаващите се все по-неприятни за мен откровения на коняря и реших, че е време официално да се събудя. Протегнах се, прозях се и седнах, търкайки показно очи, за да не ми се налага да гледам към когото и да било от двамата.

- Май че съм заспала. - Замигах очарователно към тях. Джейми, с пламнали уши, се правеше на вглъбен в прибирането на остатъците от пикника. Старият Алек се втренчи в мен, явно обръщайки ми внимание за пръв път.

- Интересуват ли те конете, моме? - попита ме той. Трудно можех да отрека, предвид обстоятелствата. Съгласих се и получих подробен анализ на младата кобила на полянката, която дремеше на сянка и току пропъждаше някоя муха с опашката си.

- Добре си дошла да гледаш, когато поискаш, моме - довърши Алек, - стига да не се приближаваш толкова, та да разсейваш конете. Трябва да работят, знаеш - Определено звучеше, сякаш ме пъди, ала не станах. Спомних си защо бях дошла.

- Да, ще внимавам следващия път - обещах. - Но преди да се върна в замъка, исках да прегледам рамото на Джейми и да сваля превръзката.

Алек кимна бавно, но за моя изненада самият Джейми отказа, като се извърна и закрачи към полянката.

- Ще почака - каза той, без да ме гледа в очите. - Има още много за вършене днес. Може би по-късно, след вечеря, а? - Много странно. По-рано не бързаше да се връща към работата си. Но едва ли можех да го накарам насила. Свих рамене и се съгласих да се срещнем след вечеря, след което поех към замъка.

Пътьом се замислих каква форма имаше белегът на тила на Джейми. Не беше права резка, като от английски меч, а като от закривено острие. Локабърска алебарда? Но, доколкото знаех, подобни оръжия са били носени - носеха се все още, поправих се, - от шотландски

кланове.

Едва когато се отдалечих, ми хрумна, че за беглец с толкова врагове Джейми бе необичайно доверчив към непозната като мен.

Оставих кошницата в кухнята и се върнах в кабинета на Бийтън, вече блеснал от чистота след енергичната работа на помощничките на госпожа Фиц. Дори десетките стъкленици искряха на слабата светлина от прозореца.

Скринът ми се стори добро място за начало, с инвентара си от билки и лекарства. Предната вечер, преди да заспя, разгледах за няколко мига част от подвързаната книга на Бийтън. Това се оказа „Указател и наръчник на лекаря“, списък с рецепти за най-различни симптоми и болести, а съставките явно се намираха пред очите ми. Книгата се делеше на няколко части: „Възстановителни билки, еметици и сладки смеси“, „Таблетки“, „Лапи и ползите от тях“, „Варене на билки и противоотрови“, както и доста дълга част със зловещото название „Очистителни“.