Смъртта на царете [bg]

— Не всички мъже с мене са от кораба. Някои са от западните села. Трябват ми хора, които да се обучат на бой. Хора, които не искат да прекарат живота си, криейки се в това село като тебе.

Паракис почервеня от гняв.

— Да се крия ли? Ние обработваме земята и се борим срещу напастите и болестите, за да изхраним семействата си. Първите заселници са дошли от легионите, които са се сражавали храбро в далечни земи и накрая са получили последния подарък от сената — мирен живот. А ти смееш да кажеш, че се крием? Ако бях по-млад, сам щях да изтегля меч срещу тебе, безсрамен кучи син такъв!

Юлий съжали, че още от самото начало не беше по-рязък. Отвори уста, за да възрази, но разбираше, че вече губи инициативата. Един от мъжете с брадвите обаче го изпревари:

— Аз искам да тръгна с тях.

Старецът се обърна към него и викна ядосано:

— Да тръгнеш с тях, за да те убият? Глупак такъв!

Мъжът с брадвата стисна устни, после се овладя и отвърна спокойно:

— Винаги обясняваш, че това били най-хубавите години от живота ти. Когато старците се напият, винаги говориш за онези дни, сякаш са били златни. А аз трябва да превивам гръб от сутрин до вечер. Какво ще кажа на хората, когато остарея и се пропия? Колко хубаво е било да заколиш прасе за някой празник? Или как съм си счупил някой зъб с камъче от хляба, който сме месили?

Смаяният Паракис понечи да отговори, но Юлий каза високо:

— Просто искам да кажеш на хората от селото. Бих предпочел да са доброволци, ако има други като този.

Раменете на Паракис се отпуснаха изтощено.

— Младежи — каза той примирено. — Винаги търсят вълненията. Е, и аз бях същият. — Обърна се към мъжа с брадвата. — Сигурен ли си, момче?

— Дионисий и Камий могат да вършат работата на полето, аз не ти трябвам. Искам да видя Рим — отвърна младият мъж.

— Както пожелаеш, сине. Но това, което казах, е вярно. Не е срамно да живееш тук.

— Знам, татко, и ще се върна.

— Разбира се, момче, това е твоят дом.

Общо осем души от селото поискаха да тръгнат с тях. Юлий избра шестима — върна последните двама, защото бяха още деца, макар че единият се беше намазал със сажди, за да изглежда, че му никне брада. Двама от новодошлите бяха въоръжени с лъкове. Заприличваха на онази армия, която му беше необходима, за да оборудва кораб и да тръгне да търси Целз. Опита се да овладее оптимизма си, докато вървяха под гъстите дървета към крайбрежието за първата от дневните тренировки. Пресмяташе какво му е необходимо. Злато, за да наеме кораб, още двадесет мъже и тридесет меча, достатъчно храна, за да им стигне до голямо пристанище. Можеше да постигне всичко това.

Един от стрелците се спъна и падна и цялата колона спря. Юлий въздъхна. „Около три години им трябват, за да се научат“ — помисли си.