Натрапчиви мисли за петък [bg]

Когато наближи входната си врата, тя намали крачка и спря. Беше видяла нещо. После нещото се размърда и тя различи сгушената фигура на жена със сплъстена коса, широка риза и боси крака.

— Хана — каза Фрида, пристъпи напред и се наведе към жената.

Хана вдигна глава. Лицето й беше неузнаваемо. Лявата й буза беше наранена и подпухнала, а лявото й око беше затворено. Носът й, изглежда, беше счупен.

— Ела с мен. — Фрида я прихвана и я изправи на крака. От жената се носеше мирис на цигари, пържен лук и пот; под мишниците й и на гърба й се открояваха влажни петна. На яката на ризата й и отпред на полата й имаше кръв, кървави пръски имаше и по мръсните й боси крака.

— Карла — изхриптя жената. — Аз мислех да…

— Сега недей да говориш. Ела.

— Двете влязоха в жилището на Фрида и тя сложи Хана да седне на зацапания диван, после напълни една купа с вода и внимателно изми лицето й; водата порозовя, а жената леко стенеше от болка.

— Ще трябва да отидеш в болницата, за да ти зашият раната.

— Хана ужасено тръсна глава.

— Той ще ме убие.

— Та той едва не те е убил.

— Ти не разбираш.

— Кой е той?

Хана отново тръсна глава, макар че това движение очевидно й причиняваше болка.

— Съпругът ти? Партньорът ти?

— Имаш ли още уиски?

— Да. — Фрида стана и наля малко уиски в стъклената чаша.

Хана я надигна и жадно я изпи; част от течността се стече на тънка струйка по брадичката й. Фрида видя, че в устата й имаше кръв.

— Мислила ли си да се оплачеш в полицията?

— Не!

— Или да отидеш в приют за жени?

— Нямам никакви пари. Нямам дори едно пени. Всичко е у него. Дори документите ми.

— Въпреки това можеш да го напуснеш. Имаш избор.

— Ти не разбираш — каза отново жената. — При хората като теб е различно. Аз нямам нищо. Абсолютно нищо — повтори тя. — Той ми взе дори обувките. Казах му, че ще си тръгна. Смятах да се преместя при братовчедката ми. Тогава той ми наряза обувките и ме преби. — Хана леко докосна подутото си лице с връхчетата на пръстите си. — Такъв е моят живот. Глупаво беше да си помисля, че може да бъде по-различен.

Фрида погледна отпуснатите рамена на жената, нараненото й лице, мръсните й крака и опръсканата й с кръв, раздърпана риза.

— Аз мога да ти помогна — каза тя.

— Как? И ти си тук също като мен. Какво можеш да направиш?

— Почакай.

Фрида стана, отиде в спалнята и издърпа изпод леглото пътната си чанта. Скрити в туристическите й обувки бяха парите в брой, които беше изтеглила от сметката си в деня, когато беше оставила зад гърба си предишния си живот. Преброи ги: имаше в наличност шест хиляди и двеста лири. Отдели от тях три хиляди и сто лири и сложи останалата половина обратно в обувката.

— Ето, вземи ги — каза тя, влизайки в дневната, и подаде парите на Хана.

Очите на Хана се разшириха и тя се сви уплашено.

— Защо?

— За да живееш нормален живот.

— И все пак, защо го правиш?

Фрида погледна парите в протегнатата си ръка.