![Политичестки ред и политически упадък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/1/politichestki-red-i-politicheski-upadk-bg-download.jpg)
Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Великобритания, Франция, Германия и Белгия започват да се индустриализират доста преди утвърждаването на демокрацията, което означава, че там вече има организирана работническа класа преди разширяването на избирателното право. Това позволява възникването на програмни социалистически или социалдемократически партии въз основа на профсъюзни движения. Последователността на тези събития в Гърция е обратна, както и в много съвременни развиващи се страни. Гърците винаги са били съвършени търговци и са контролирали голяма част от търговията в Османската империя, изграждайки мост между Близкия изток и Европа. Но самата Гърция си остава предимно аграрно общество чак до 70 – те години на XIX в., когато в страната започват да навлизат чуждестранни инвестиции. Мащабна урбанизация се осъществява едва в началото на XX в., но най – вече благодарение на това, че градовете са административни, културни и търговски центрове, а не на индустриалната заетост, което понякога се нарича „модернизация без развитие“. Реален промишлен сектор така и не възниква до края на 20 – те и началото на 30 – те години на миналия век, но с по – малки мащаби в сравнение със Западна Европа.
Комбинацията от контролирана от чужденци слаба държава, отсъствието на силна предприемаческа капиталистическа класа и ранното утвърждаване на избирателно право и демократичната идея са основна причина за широкото разпространение на клиентелизма в Гърция. Политиката на Гърция през XIX в. не се осъществява от големи социални класи в защита на техните интереси, а е по – скоро регионална и кланова. Константин Цукалас твърди, че в Гърция няма буржоазна земевладелческа класа (както в Англия), няма индустриален пролетариат и елити на средната класа, които определят политиката на Западна Европа. Хората се оттеглят в своите семейства, за да гарантират своята сигурност, а политиката е под контрола на клиентелистки роднински общности, чийто смисъл на съществуване не е свързан с някаква идеология или програмна политика, а с личната сигурност.
Отсъствието на стабилна капиталистическа пазарна икономика в Гърция означава, че държавата се превръща в източник на заетост, а в публичния сектор се назначават предимно политически поддръжници. През 70 – те години на XIX в. в гръцкото правителство има седем пъти повече държавни служители на глава от населението от британското правителство през същия период, а заплатата на един министър се равнява на половината от печалбите на най – богатия земевладелец. Гръцката държава се разширява драстично, като поема контрола над редица дейности, включително управлението на предприятията, което би трябвало да бъде оставено в ръцете на частния сектор, но остава изключително слаба по отношение на административния капацитет.
Гръцкото общество в средата на XIX в. е организирано въз основа на отношенията патрон – клиент, система, която постепенно се трансформира в една демократична клиентелистка система на патронаж, при която членовете на парламента контролират вота чрез раздаване на служби и услуги. Не се правят никакви опити за реформи в публичния сектор до скромните опити, предприети от правителствата на Трикупис (1875 – 1895) и Венизелос (1910 – 1933), когато се утвърждават образователни стандарти и пожизнени длъжности за държавните служители. Външни събития проправят пътя на по – дълбока реформа на партийната система. През 1922 г. Гърция е победена от Турция, което е причина за завръщането на почти един милион и половина гръцки бежанци от Мала Азия в континентална Гърция, което е една пета от общия брой на населението по това време. Много от тези бежанци имат предприемачески умения и допринасят за развитието на индустриалната икономика. Освен това те остават извън съществуващите патронажни мрежи. По същото време възходът на Съветския съюз води до възникването на симпатизиращи комунистически партии по целия свят благодарение на идеологическата форма на масова мобилизация. Една от тях е Гръцката комунистическа партия, която се присъединява към ръководения от Москва Трети интернационал през 1920 г. Всички тези развития създават възможности за провеждането на нова, неклиентелистка форма на политика.