Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
За съжаление, независимо от по – широкото участие и новите форми на политически назначения през междувоенния период, гръцкото общество е дотолкова поляризирано, че не е в състояние да се стабилизира. То преживява поредица от преврати и конфликти, довели до потискане на демокрацията от олигархичния режим в средата на 30 – те години на този век, последвани от години на чуждестранна окупация и гражданска война. Демократизацията отново е прекъсната от бруталната седемгодишна диктатура на полковниците през периода 1967 – 1974 г., а стабилната либерална демокрация е възстановена едва след падането им от власт. Тези социални конфликти стават причина за дълбокото разделение на гръцкото общество и покачването на нивото на недоверие.
Характерна особеност за развитието на гръцките политически институции е, че икономическата модернизация не съдейства за обединяването на средната класа, както във Великобритания и САЩ, което да доведе до реформиране на самата държава и до елиминиране на широко разпространения клиентелизъм. Изграждането на стабилна избирателна демокрация след 1974 г. довежда по – скоро до отпадане на назначенията според компетентността и до по – изтънчени форми на клиентелизъм от страна на двете управляващи партии – дясноцентристката Нова демокрация (НД) и Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК). Възстановяването на формалната демокрация в Гърция след падането на полковниците справедливо е ознаменувано като начало на т.нар. от Хънтингтън Трета вълна на демократизация. Но до настъпването на кризата с еврото през 2009 г. никой не обръща достатъчно внимание на качеството на демократичното управление и на факта, че Гърция така и не изгражда модерен неперсонален публичен сектор.
Когато говорим за клиентелизъм в Гърция след Втората световна война, вече не става дума за местните първенци и техните последователи, които определят гръцката политика през XIX в. Гръцките партии вече разполагат с масови електорати и са много по – добре организирани при мобилизирането на гласоподаватели, както политическите партии в Съединените щати в края на XIX в.
Тази система доминира в гръцкото управление, което Джордж Маврогордатос илюстрира с примери от образованието и банковото дело. До 1980 г. завършилите студенти автоматично биват назначавани в системата на средното образование въз основа на реда на подадените заявления. Ограниченото съблюдаване на меритократичния принцип е причина за неконтролирано нарастване на броя на учителите, тъй като кандидатите са повече от работните места. Но назначенията поне не са в резултат на политически манипулации. Всичко това се променя през 1993 г., когато ПАСОК идва на власт и партията поема контрол над временните назначения на учители, за да възнагради своите собствени партийни поддръжници. Освен това е премахната системата на главните инспектори и директорите на училищата са понижени, което разчиства пътя на система за автоматични повишения без каквато и да било оценка на работата на учителите. Това позволява на партията да упражнява контрол при назначенията по собствено усмотрение.
Подобна е ситуацията с държавната Национална банка на Гърция. До началото на 80 – те години на миналия век тя е високоуважавана меритократична институция, а около 90 процента от нейния персонал е назначаван с изпити. Това се променя с идването на власт на ПАСОК през 1981 г.: партията увеличава броя на служителите с 50%, които достигат шестнайсет хиляди, и премахва конкурсните изпити. Броят на патронажните назначения нараства от 10 на 40 процента от работната сила, а повишенията са изцяло под контрола на партията. Когато Маврогордатос задава въпрос на началника на отдел „Кадри“ колко служители работят в банката, той му отговаря, че само съдебно решение може да го принуди да съобщи броя им.
Независимо че в случаите с учителите и банковите служители именно ПАСОК използва политически назначения за своите поддръжници, същото се отнася и за НД. Двете партии се редуват на власт през 1981,1989,1993,2004 и 2009 г. Всеки път те заместват политическите назначения на своите противници със свои собствени поддръжници. Но силните гръцки синдикати в публичния сектор са успели да договорят правила, които гарантират защитата на голям брой държавни служители. Така че, вместо при всяка смяна на властта да се сменя личният състав (както в случая с американската патронажна система), гръцкият държавен апарат просто се разраства с нови и нови назначения. Излишно е да коментирам, че тези практики не повишават качеството на административните услуги и все по – големият публичен сектор е основна причина за бюджетните дефицити и дълговите неволи на Гърция. Според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за гръцкия публичен сектор след началото на кризата с еврото в Гърция има над седемстотин хиляди държавни служители, което означава петкратно увеличение за периода 1970 – 2009 г. От началото на кризата е уволнен само по един служител в публичния сектор за всеки служител в частния сектор, а заплатите плюс бонусите в публичния сектор са един и половина пъти по – големи от тези в частния сектор.