Светлина в пукнатините [bg]

Гамаш подозираше, че Жером Брюнел и селският живот нямаха много общо.

След една мълчалива обиколка Жером спря и впери поглед в трите огромни бора, окичени със светлинки и устремени към небето. Сетне, докато Гамаш хвърляше топката на Хенри, огледа къщите, разположени около селския площад. Някои бяха построени от червени тухли, други имаха дъсчени стени, а трети бяха иззидани от камък, сякаш бяха изникнали от земята, върху която стояха. Като природно чудо. Но вместо да коментира селото, Жером върна погледа си върху трите огромни борови дървета. Отметна глава назад и ги проследи. Нагоре, нагоре — чак до звездите.

— Знаеш ли, Арман — проговори пенсионираният лекар, а очите му бяха все така отправени към небесата. — Някои от тези звезди изобщо не са звезди, а телекомуникационни сателити.

Жером сведе глава и поглед към земята. Срещна очите на Гамаш. Помежду им облаче от топъл дъх бе увиснало насред смразяващия въздух.

— Oui — отвърна Арман. Хенри седеше в краката му, втренчен в облечената в ръкавица ръка на стопанина си, която стискаше топката за тенис, покрита със замръзнала кучешка слюнка.

— Движат се по орбитите си — продължи Жером. — Получават и изпращат сигнали. Покриват цялата Земя.

— Почти цялата — отбеляза Гамаш.

На светлината от коледните лампички по дърветата главният инспектор видя как на кръглото като луна лице на събеседника му изгрява усмивка.

— Почти — кимна Жером. — Затова ни доведе тук, нали? Не просто защото е последното място, където някой би тръгнал да ни търси, но и защото това село е невидимо. Не могат да ни видят, нали? — махна с ръка към нощното небе.

— Забеляза ли как, щом се спуснахме по хълма, мобилните ни телефони загубиха обхват? — попита Гамаш.

— Забелязах. И е така не само с телефоните?

— С всичко. Лаптопи, смартфони, таблети — нищо не работи тук. Има телефонни линии и електричество — обясни Гамаш, — но само по кабел.

— Никакъв интернет?

— Комутируем достъп чрез модем. Дори кабелен няма. Операторите не са си направили труда да прекарат кабели, не си струва.

Гамаш посочи отвъд малкия светъл кръг, в който се гушеше Трите бора, и Жером се вгледа. В тъмнината.

В планините. Горите. Непроходимия лес.

Жером осъзна — ето в какво се изразяваше величието на това място. От телекомуникационна и от сателитна гледна точка то тънеше в пълен мрак.

— Мъртва зона — обобщи пенсионираният лекар, след като отново спря очи на Гамаш.