Грънчарското колело на рая [bg]

— Ще го слагате да спи сега? — учуди се жената, а в същото време дърветата пламнаха като жълти огнени топки. Изригването на връх Худ остана съвсем скрито от събитията, които се разиграваха в близост, но през последните няколко минути земята потреперваше леко, нещо като паралитичен гърч, което караше ръцете и мисълта да трептят в синхрон.

— Ама, не знаеш колко си права. Хайде. Слез долу в мазето, имам нужда от кушетката. Легни, Джордж… Слушай, ей ти, в мазето, току до стаята на портиера ще видиш врата с надпис „Авариен генератор“. Влез там, намери дръжката с надпис „Включване“. Дръж ръката си на нея, и ако угаснат лампите, включвай. Ще трябва силно да натиснеш нагоре. Върви!

Тя тръгна. Все още трепереща, но усмихната, на минаване хвана за секунда ръката на Ор и рече:

— Приятни сънища, Джордж.

— Не се тревожи — рече Ор, — всичко е наред.

— Млъкнете — сопна се Хейбър. Беше включил хипнозаписа, направен от самия него, но Ор въобще не му обръщаше внимание, а и говорителят не се чуваше от шума, който вдигаха взривовете и пожарите. — Затвори очи! — нареди Хейбър, сложи ръка на гърлото на Ор и пусна по-високо говорителя. „ОТПУСКАШ СЕ“ — прогърмя високият му глас. — „ЧУВСТВАШ СЕ СПОКОЕН И ОТПУСНАТ. ЩЕ ВЛЕЗЕШ В…“ — Сградата подскочи като младо агне и застана накриво. На фона на мръсночервеното непрогледно сияние срещу прозореца без стъкла се появи нещо — голямо, яйцевидно тяло, което се придвижваше сякаш подскачайки във въздуха. Идваше право към прозореца. — Трябва да се махаме оттук! — кресна Хейбър, за да надвика собствения си глас, сетне се сети, че Ор е вече хипнотизиран. Изключи записа, приведе се към ухото на Ор и изкрещя: — „Спри нахлуването! Мир, мир, сънувай, че живеем в мир с всички! Сега спи! Антверпен!“ — и включи Усилвателя.

Но не му остана време да погледне към ЕЕГ-то на Ор. Овалът на яйцето застана във въздуха точно пред прозореца. Тъпият му нос, оцветен пищно от отраженията на горящия град, сочеше право към Хейбър. Той се сви край кушетката, чувствайки се ужасяващо мек и открит; протегнал ръце пред Усилвателя се опитваше да го запази с крехката си плът. Изви врат, за да следи през рамо кораба на извънземните. Яйцето се приближи по-плътно. Носът му, който приличаше на намазана с масло стомана, изпълни целия прозорец. Заби се в него и се чу как той изхрущя и се разпори. Хейбър изплака високо от ужас, но остана на мястото си, разпънат между извънземното и Усилвателя.