Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Дошъл съм тук, за да ти заповядам да не споменаваш за… приключенията си в Бедфордшир пред никого – продължи Уайлд. – Трябвало е да ти дадат да подпишеш Закона за служебната тайна. Не знам какво са си мислили. Неприсъщо е за командир Крофърд да бъде толкова небрежен.

Извади документ, озаглавен Закон за служебната тайна, и посочи на Скай къде трябва да подпише.

— Какво… – започна Скай, после се спря.

Уайлд никога нямаше да й каже каква задача изпълняваха Никълъс и неговата ескадрила. Но сигурно бе нещо ужасно важно, след като самият маршал от въздушните сили бе дошъл тук, за да й каже да си затваря устата и да не казва на никого за тази странна и секретна военновъздушна база.

Подписа документа, смръщи се и го подаде на Уайлд.

Той се изправи.

— Трябва да си легнеш рано. Занапред те чакат тежки месеци.

След това държанието му се промени, сякаш някак бе свалил маршалския си ореол и бе влязъл в ролята на друг, не толкова заплашителен мъж. Говореше спокойно.

— Много приличаш на майка си. Но щях да помисля, предвид случилото се с нея, че ще бъдеш последният човек, който би се изправял пред нови предизвикателства във въздуха.

— Това ми е работата.

Преди да успее да го попита нещо повече за връзката му с майка й, той се извърна, за да излезе. Спря се на прага:

— Добър летец си. Какъвто бе и Ванеса. Ще ми се на нея да й бе достатъчно просто да осъзнава това. Надявам се да бъде достатъчно и за теб.

Вратата се затвори и Скай се отпусна на стола. Съжалението в гласа на Уайлд не можеше да я заблуди. Сякаш скърбеше не само за загубата на Ванеса, а за начина, по който я бе изгубил. Скай притисна с пръсти клепачите си, докато под тях затанцуваха малки светли точици. Така нямаше да вижда отново и отново сцената как Уайлд танцува с майка й. Искаше да спре да вижда и Никълъс и да забрави за това, че каквото и да вършеше той, то бе секретно. Тя започваше да разбира защо той се бе държал така предишната нощ. Не трябваше да избухва срещу него, особено ако – очите й се разтвориха широко – цялата тази секретност означаваше, че той се занимава с нещо наистина опасно.

Настъпи денят, в който Скай щеше да пилотира „Халифакс“ съвсем сама – излитане, обиколка, приземяване.

Сутринта бе втори пилот, летя в недружелюбен тандем до близката база и се върна в Ливесден по обяд, твърде изнервена, за да се храни. Длуга, инструкторът, я откри в столовата, втренчила поглед в празната си табла.

— Скай – започна той и тя вдигна очи от тона на гласа му.

— Какво има? – попита тя.

— Заповядано е да направиш десет изпитания и приземявания, преди да завършиш квалификационния курс – каза той.

Тя не възрази – обаче мъжете трябва да направят само седем, – защото знаеше, че изискването не е на Длуга. Усети как кимва, сякаш се съгласява, не възразяваше да направи повече обиколки само защото бе жена. По това разбра, че престоят в Ливесден бе преобразил Скай Пенроуз. Трябваше да се съвземе преди самостоятелния си полет, в противен случай никога нямаше да успее.