Warcraft - Нощта на Дракона

Ириди се загледа в него по-дълго от необходимото, но само защото й се стори, че Ром изглежда по-стар, отколкото е всъщност. Но после се сети, че се е отнесла доста неучтиво към него и отмести погледа си.

— А твоето име? — напомни й Верееса.

— Ириди.

— Какво търсиш толкова близо до Грим Батол, Ириди?

— Дойдох за… — жрицата се спря, спомняйки си последното нещо, което й се бе случило, преди да припадне. — Крас! Не! Те се нуждаят от помощта ми! Къде са?…

Висшата елфа я прекъсна, преди да успее да продължи.

— Какво каза току-що? Какво име назова?

— Крас! Атакуваха ни… люспести зверове, наподобяващи джуджета…

— Скардини! — изръмжа Ром. — Тези, които чухме! Значи са преследвали теб и приятеля ти, а?

— Това няма значение! — намеси се Верееса. — Ти спомена името Крас! Висок, блед, прилича на елф, а очите му показват възраст, която дори външността му не може да прикрие?

Ириди кимна. Лицето на Ром се сбръчка още повече.

— Името. Бях го забравил. Не може да бъде…

Рейнджърът се приближи до дренаята.

— А в очите ти виждам, че ти също знаеш какъв е всъщност той…

— Да.

Жрицата не каза нищо повече, но очите й започнаха крадешком да се местят от Верееса към джуджетата и обратно. Висшата елфа очевидно четеше мислите й.

— Ром, вече казах твърде много — прошепна тя. — Може ли тримата да останем насаме?

— Намерете си работа, момчета! — заповяда Ром на останалите. — Ти също, Гренда. Всички си имате задачи, нали?

Верееса изчака, докато всички воини изчезнат, и се обърна към Ириди:

— По-добре вече не повишавай тон. Звукът лесно се разпространява из тунелите, а джуджетата са доста шумни.

Последните й думи прозвучаха с лека насмешка. Ром се изкикоти, но не отрече.

— Истина ли е, милейди? — попита най-сетне той. — Това същият Крас ли е, който изплува от старата ми памет? Това би било доста странно!

— Странно е точно казано, Ром. Не помня точно колко знаеш за него, но не беше малко.

— Крас от Кирин Тор — отвърна той. — И, да, знам, че освен това е… червен дракон.

— Другите… някой от тях знае ли?

— Не, запазихме тайната от тях. Имаш думата ми.

Верееса се намръщи.

— Звучиш и изглеждаш по-различно, Ром. Има някаква промяна, която не мога да проумея.

— Ако намекваш за говора ми, известно време се наложи да бъда посредник между твоите хора и човеците. Опитах се да науча техните маниери. Оттогава мина доста време и много от думите ми се изплъзват… Понякога ми се иска да си бях останал там, колкото и влудяващо да беше.

После посочи лицето си.

— А, ако имаш предвид външния ми вид, за това е виновна Грим Батол. Прекалено много време се навъртах там и се трових от проклетата планина. Не съм го споменавал преди, но много от воините, които помогнаха да прогоним орките, си отидоха доста по-рано от обичайното. Всички остаряха прекалено бързо. Сигурно просто съм по-голям инат, но и мен ме яде това зло.