Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Движете се — изръмжа той на близкия скардин, като подчертаваше нетърпението си с камшик. — Открийте ги…
Скардинът се втурна напред. Вече бяха близо. Много близо. Раск се обърна към стоящия до него драконспон.
— Сигналът…
Стражът му се озъби доволно, вдигна високо факлата, която носеше, и я размаха три пъти към задната редица. За миг се материализира бляскава форма, но бързо изчезна. Раск кимна.
— Добре… — той изплющя с камшика си към друг скардин. — Хванахме ги…
— Няма нужда да се преструваш повече — каза мрачно Крас. — Това, което търсим, сега търси нас…
— Трябва ли да споменаваш нещо толкова очевидно? — отбеляза Калек с нотка на враждебност.
Крас не му обърна внимание и вместо това разпери ръце. Закачулената фигура започна да се трансформира… Но изведнъж изохка и се сви, все още във формата си на странен елф, далеч от истинската си същност. Докато Ириди се притече да му помогне, Калек започна да се трансформира. За разлика от Крас, той безпрепятствено се превърна в дракон.
— Погрижи се за стареца! — заповяда й синият дракон и се издигна във въздуха.
Дренаята знаеше, че допускат грешка, като оставя Калек — или Калекгос — сам, но сега Крас отново се нуждаеше от нея. Тя се наведе над свлеченото му тяло и започна да търси начин да му помогне.
— Всичко това… е планирано — въздъхна той. — Тази слабост! Това… тя започна много преди да дойда тук…
— Какво искаш да кажеш? — попита жрицата, прокарвайки ръка над тялото му, за да потърси източника на болката му.
За нейна изненада, той рязко се изсмя.
— Кой… Кой друг може да са очаквали да дойде в търсене на истината? Сините… да… защото те са пазителите на магията! Но… преди всичко те ще очакват мен!
Ириди не можеше да разбере нито думите, нито болката му. Помисли, че е открила нещо около корема му, но усещането беше твърде слабо, сякаш е или много малко, или е добре прикрито.
— Не ми обръщай внимание! Не оставяй… не оставяй Калек да стигне до тях! Все още мога да проваля плановете им! Трябва ми само още малко време!
Тя се изправи. Вече беше късно да върне синия дракон. Така и каза на Крас.
— Глупав младок… — Драконът-магьосник отново изохка, но изглежда се беше посъвзел. — Просто ме хванаха неподготвен. Само ако беше почакал…
Докато говореше, Крас протегна едната си ръка, скрита в ръкавица. В нея Ириди видя малко златно парче. То беше едновременно красива и ужасна гледка.
— От всички други места — продължи Крас — Грим Батол е единственото, в което бих си позволил да използвам дори това, защото то със сигурност все още е свързано със злото на планината.
Крас изправи рамене.
— Съжалявам само, че Калек може да пострада точно когато не трябва.
Тялото му се разтресе. Очите му се обърнаха под клепачите. Отначало Ириди реши, че получава някакъв гърч, но после осъзна, че прави особено мощно и опасно заклинание.
— Освен орките, в миналото тук имаше други дракони — каза високият заклинател. — И сред тях беше най-тъмният от тъмните. Сега призовавам мрачния спомен, за да подсили това заклинание…
Но това, което Крас възнамеряваше да стори, всъщност се провали. Златното парче изведнъж почерня. Крас изсъска от болка и, въпреки всичките си усилия, беше принуден да пусне парчето. Щом се удари в земята, то възвърна първоначалния си цвят и блясък. Жрицата веднага се присегна за него, но заклинателят извика:
— Не!
Пръстите й дори не го докоснаха, но дренаята изведнъж усети рязка промяна в картината. Тя видя сенки на дракони — стотици дракони — които я наобиколиха като духове. Не… не духове… а спомени… После образът изчезна и тя отново се озова до Крас… само че вече не бяха сами.
От всички страни ги атакуваха страховити дундести същества, наподобяващи джуджета, но с люспи като гущери и някои от тях се придвижваха на четири крака. Приближавайки до тях, едни сваляха от гърба си копия, други — камшици. Крас махна с ръка към най-близкото до него същество. На челото му просветна смущаваща руна.