Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Дамата в черно доближи лицето си на сантиметри от неговото.
— Много добре… жалко, че така и не се сближихме достатъчно, за да бъдем нещо повече. Макар и двамата да знаем колко внимателни са драконите по отношение на… да го наречем „смесването“… Но това е по-скоро заради традицията и предразсъдъците, отколкото заради невъзможността да се случи на практика…
След като не получи отговор, тя сви рамене и после отново се изправи.
— По един или друг начин, ще получа от теб това, което желая…
— Откога реши да ме включиш в тъмните си експерименти?
— Откога ли? Скъпи мой Кориалстраз, ти беше част от плановете ми от самото начало! Червеният орляк е същността на живота. Как бих могла по-добре да сътворя децата си, ако не им дам частица от това? — Синестра се обърна към Калек. — Всъщност знам отговора и ти беше така добър да ми го доведеш! Същността на живота и магията! Сега, благодарение на двама ви, наистина ще мога да създам богове…
Драконът-магьосник поклати глава.
— Казваш, че си намразила Детуинг, но явно наистина си го обожавала, щом с готовност си прегърнала лудостта му…
Тя махна с ръка. Крас изохка, усещайки как изведнъж се отнема част от него. Лейди Синестра свали ръката си. Докато стоеше задъхан, женският дракон спокойно отвърна:
— От известно време усещаш болка, с която се опитвам да те омаломощя, за да те хвана по-лесно и да получа от теб това, което ми е нужно. Ще страдаш още, скъпи мой Кориалстраз, и нищо няма да можеш да направиш, освен да ме молиш за милост…
— Това не е… не е краят, Синестра! Нефариан стана жертва на манията си, същото ще се случи и с теб!
— С твоя помощ, може би? Знаеш какво се носи над теб — това, което ти самият тайно използва, въпреки клетвата на Израженията, че и последните следи от него са завинаги погребани, далеч от всички. Знаеш, че не можеш да направиш нищо. Макар че силите, които съдържаше артефактът, когато беше цял, се върнаха при тези, на които принадлежаха, всички парченца все още носят частици от тях.
Тя се обърна към изхода, изоставяйки го, сякаш беше нищожество, а самият Крас мислеше, че това може би е самата истина.
— Сега си почивай, скъпи Кориалстраз… Много скоро ще имам нужда от теб и приятеля ти…
Тя го остави да седи там, загледан към изхода… а след като се скри от погледа му, той обърна очи към малкото парче. Наистина си беше играл с тъмна магия, скривайки другото парче в убежището си, дори против волята на собствената си кралица. Сега Крас знаеше, че в известен смисъл тежкото му състояние се дължи на това, че бе станал жертва на изкусителното зло, заблуждавайки се, че може да го контролира… и да го използва като тайно оръжие срещу врага, срещу когото мислеше, че ще се изправи.
Но дори най-малката частица от Демонична душа не беше безопасна… и заради истинската й зла същност, и заради неговото собствено високомерие сега съществуваше реална възможност двамата с Калек да станат жертви на лудостта на Синестра…
Дванадесет
Красивата девица със слънчева коса се усмихна на Калек и протегна ръце към него. Той понечи да ги хване, но всеки път, когато му се стореше, че ще ги докосне, тя се оказваше съвсем малко по-далеч от него. Объркан, Калек се затича към нея. Но макар че тя явно го викаше при себе си, той все не успяваше да я достигне. „Анвийна…“ — извика той, без да отваря уста. После около нея се появиха нечии други пръсти. Висок, благороден човек… със загниваща кожа. Призракът избледня, превръщайки се в сянка на огромен скелет на дракон… леден дракон.
После и той изчезна, но бе заменен от фигурата на висша елфа, облечена в пищни, макар и тъмни одежди, и широкопола шапка. Калек отчаяно сочеше зад девицата, опитвайки се да я предупреди за страховитите сенки и най-вече за една от тях. „Анвийна… Това е Дар’кан! Дар’кан…“
— Това е Дар’кан! — изрева той.
— Калек! — гласът на Крас прекъсна кошмара му… но и му позволи да види, че светът, в който се пробужда, не е по-добър.
Двамата бяха оковани в подземна пещера, която със сигурност беше част от Грим Батол. Калек се обърна към другаря си.
— Значи великият Кориалстраз отново е спасил света… или бъркам?
Драконът-магьосник не показа да е обиден от думите му, а вместо това го попита:
— Тези сънища често ли се повтарят?
Калек извърна поглед, не искаше да обсъжда този въпрос. Само че другият пленник нямаше намерение да се отказва.