Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Верееса се замисли.
— Има ли име?
— Не съм го чувал още. Всички се отнасят към нея като към кралица… и то лоша кралица. Скардините се страхуват от нея…
— Скардини?
— Изглежда са някогашните джуджета от клана на Тъмните железни. По-скоро зверове, отколкото разумни същества. Имат люспи като драконспони и често тичат на четири крака.
— Захапката им е отровна — добави Гренда.
— Не е отровна, но може да ти прилошее от помията, която ядат. Скардините не правят разлика между гнило и прясно.
Верееса кимна. Съдейки по изражението й, Ром можеше да се досети, че сравнява скардините с някои промени на собствената си раса. Накрая тя продължи:
— И коя мислиш, че е тази магьосница? Какво прави в Грим Батол?
— Най-доброто ми предположение е, че е от Даларан, но само защото знам, че си има работа с магия. А какво е намислила… Щом е свързано със страшната планина, определено не е нищо добро, а този рев си е живо доказателство за това.
Ром вече й беше разказал за рева, дори за този, който ги спаси от капана на кървавия елф. Верееса се поинтересува, но само доколкото беше замесен Зендарин.
— Не мога да го оставя! — избухна отново тя. — Няма!
Ром изръмжа заради непреклонния й устрем, макар че той самият притежаваше тази черта. Един от стражите се промуши между останалите.
— Раск е на лов за нещо! — извика въодушевено той.
— Какво си чул? — попита Ром.
— Чух го да вика след група скардини, които тичаха като глутница вълци. С тях има поне двама-трима драконспони!
Водачът на джуджетата потърка брадата си.
— Раск не излиза, освен когато дамата си е наумила нещо. Той е главният гущер, единственият, който може да си позволи да не се подчини на братовчед ти…
— Дали ще знае къде е Зендарин?
Ром изруга.
— Милейди! Да тръгнем сега след Раск би било толкова глупаво, колкото да тръгнем след Зендарин!
— Защо тогава сме тук, Ром? Тези, които могат най-добре да спомогнат за мисията ти, явно са прекалено голяма заплаха за нас!
Веднага щом каза това, тя прехапа устни, явно съжаляваше за изблика си. Тунелите потънаха в тишина. Почуквайки с лулата си по близката стена — и осъзнавайки, че така и не я беше напълнил, камо ли изпушил — Ром измънка:
— Не можеш да кажеш повече от това, което вече съм си казал сам. Двоумих се, да, но само заради предишните ни инциденти… Но истината е, че когато се натъкнахме на теб, имах намерение да се вмъкна в Грим Батол.
Гренда подскочи гневно.
— Знаех си! Знаех си, че нещо си наумил…
— Мълчи! Ако продължиш да викаш, ще докараш всичките скардини тук!
— Кого ли преследва Раск? — продължи Верееса. — Кой друг е там?
— Не мислех, че има други, освен нас, докато ти не се появи. Ти ни спаси с онзи огнен гръм, нали?
Рейнджърът кимна, слушайки с половин ухо.
— Ронин? Може ли да е Ронин? Той може да е в беда!
На Ром не му хареса накъде отиваха нещата.
— Магьосникът? Той не може да е тук, но пък той си е доста мощен!
— Може би… а може би не — Верееса се обърна към изхода. — Полагаше усилия да ми помага, докато изпълняваше задачите си в Даларан. Никога не е възнамерявал да поема водачеството там, но в отчаянието си те се обърнаха към него. Умората е най-големият му враг… а ти сам каза, че този магоубиец не е като другите, с които си се сражавал в миналото.
С неохота джуджето потвърди.
— Този е силен…
— Трябва да тръгвам.
Тя си проправи път през джуджетата, които не бяха сигурни в решението на Ром и останаха по местата си. Той ги удостои с цветист епитет. Прибра неизползваната си лула и провери секирата си.
— Не стойте така — изрева Ром към воините до Верееса. — Мислите, че ще я оставим да тръгне сама ли?
Другите джуджета се провикнаха възторжено и последваха Верееса. Ром се намръщи — беше твърде уморен да се бие и твърде уморен да бездейства. Така и не разбираше това странно чувство, затова и се отказа да мисли повече за него. Важното беше, че отново излизаха навън и той трябваше да се погрижи никой от тях да не загине. А сега това включваше и рейнджъра.
Стражът, който се появи с новината за Раск, вече отместваше скалата. Той се покатери, следван от Верееса. Отгоре се чу ругатня. Другите воини се подвоумиха и насочиха погледи към изхода. Ром си проправи път напред.
— Какво има? Драконспон? Кървав елф?
Джуджетата му направиха път. Въпреки че разполагаше само с едната си ръка, Ром лесно се измъкна навън. И онемя. Положението определено ставаше все по-сложно за старо джудже като него.