Warcraft - Нощта на Дракона

Висшата елфа трудно понасяше тунелите, но не заради някакво чувство на клаустрофобия. Верееса всъщност беснееше, че не може да изскочи навън и да отнеме живота на продажния си братовчед.

— Той трябва да се покаже по някое време! — за пореден път настояваше тя. — И ми трябва само една точна стрела, за да довърша това, което трябва да се довърши.

— По-вероятно е онзи звяр да довърши теб, преди да успееш да пуснеш стрелата — възрази Ром. — Той не е като другите кървави елфи, които съм виждал. Жаден е за магия, добре, но вече е събрал достатъчно, за да удави теб и всеки друг. Разполага с онзи жезъл, за който ти разказах, освен това си има и магоубиец.

— Не съм магьосница като мъжа ми. Едва ли ще може да ми повлияе.

— Не си виждала този магоубиец! Направили са му нещо и мисля, че тъмната дама има пръст в това.

Верееса присви очи.

— И преди си споменавал тази жена! Коя е тя? Кървав елф ли е? Човек?

Старият ветеран извади лулата си, по-скоро да успокои нервите си, отколкото да изпуши гадостите, с които разполагаше.

— Не знам много за нея, но предполагам едно-две неща. Много е бледа и чертите й наподобяват човек или елф, или и двете.

— Тези раси рядко се смесват, синовете ми са доказателство за това. Но какво имаш предвид… какви са чертите й?

Ром се опита да си спомни последния път, когато беше видял дамата в черно, макар и отдалече.

— Тя носи було, което обаче не скрива това, че едната страна на лицето й — не, сигурен съм в брадата на дядо ми, че повече от половината й тяло — е било изгорено доста лошо!

— Тя е отхвърлена! — намеси се едно от джуджетата.

— Не е от отхвърлените — възрази водачът му. — В нея има живот, въпреки че наподобява повече лудост или зло.