Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
На няколко метра от тунелите лежеше някакво тяло. Но не беше на драконспон, драконид или дори на кървав елф. Всъщност Ром не беше много сигурен какво беше така добре увито в широката мантия. Верееса коленичи до фигурата на земята. Много внимателно — защото точно тук всяка една непомръдваща фигура можеше да се окаже капан — тя обърна тялото. Беше женско… и възможно най-малко очакваното нещо. Дори висшата елфа, която със сигурност беше по-добре запозната с другите раси от джуджетата Бронзбиърд, се изненада от това, което видя. Но поне можеше да назове името, което в момента убягваше на Ром.
— Дреная!
Крас не видя и следа от Калек и явно необузданият нрав на младежа не бе в негова полза. Но все пак не можеше да го вини, защото той самият не се справяше по-добре. Магоубиецът се материализира, използвайки умението си да проблясва и изчезва — нещо, което драконът-магьосник много добре познаваше.
Това, което не познаваше обаче, беше както издръжливостта му — магията на Крас би трябвало да повали елементала — така и способността му да я отблъсне обратно към него със сила, неприсъща на никой магоубиец. Крас вече разбра на какво се беше натъкнал по-рано, когато изпрати съзнанието си в Грим Батол. Тогава се беше усъмнил, но не можеше напълно да приеме истината. Сега тази истина беше дошла за него.
Магоубиецът беше полупрозрачна, виолетово-синя сянка с неясно очертани, наподобяващи шипове израстъци на мястото, където трябваше да са раменете, и имаше страховита, странна птича глава. Двете блестящи бели очи бяха единственото по-ясно нещо. Като че ли имаше и ръце, но те ту се появяваха, ту изчезваха. Но каквато и да беше истинската му форма, Крас не беше срещал подобен магоубиец в аналите на Азерот.
Този притежаваше мощна магия, много мощна магия. Може би колкото на черен дракон? „Възможно ли е… това да е дело на Детуинг?“, чудеше се Крас. Все пак сега го атакуваха както дракониди, така и драконспони от черния орляк.
Той отстъпи назад, опитвайки се да си спечели време за атаката, която планираше срещу това невиждано чудовище. Две люспести джуджета се хвърлиха към него, но макар да не можеше да ги надвие директно, драконът-магьосник поне знаеше как да се справи с тях. Той отвори уста и устните и челюстите му се разшириха повече, отколкото беше възможно за смъртно същество. От гърлото му изригна огън, който погълна земята около скардините. Почвата изригна, посипвайки съществата с пламъци, камъни и пръст. Удар от камшик уцели ръката му. Крас потръпна, но болката не беше голяма. Той се обърна и се изправи срещу драконида.
— Значи господарят ти е жив? — запита Крас противника си.
Драконидът само се изсмя. Той не погледна към Крас, а зад него. Драконът-магьосник реагира инстинктивно, но твърде бавно. Беше се фокусирал върху магоубиеца… Само че на мястото на магоубиеца сега беше останал само неговият послеобраз. Самият той вече беше зад гърба на Крас. Драконът за пореден път се убеди, че противникът му не действа по традиционния за магоубиец начин.
Някой беше положил огромни усилия да направи това същество много по-коварно. Крас не можеше да се трансформира, но все още можеше да прави заклинания. Спомняйки си за успеха си с люспестите джуджета, той се фокусира не върху самия магоубиец, а върху това, което го заобикаля. Но преди магията му да достигне до земята и въздуха, Крас усети как губи контрол върху силите си и те се насочват върху магоубиеца — и обратно към него.
Крас нямаше възможност да се защити от собствената си магия, намирайки се в такава близост до същество с неочакваните способности да абсорбира заклинания. Получи силен удар, който го запрати във въздуха към най-близките скали. Щом се приземи, земята изригна, отразявайки магията, с която Крас възнамеряваше поне да отвлече вниманието на елементала.
Отново Крас беше този, който пое удара. При нормални обстоятелства нищо не можеше да му се отрази толкова зле… Но в Грим Батол нямаше нищо нормално. Крас се приземи по гръб, напълно изумен.
Беше допуснал нехайство, сериозно нехайство. Дори по-лошо, беше се оставил да бъде поведен като добитък към кланицата. Драконидът насочи поглед към него. Черният звяр протегна ръка, показвайки на Крас какво държи в нея.
Макар със замъглено зрение, драконът-магьосник веднага го разпозна. Беше малко златно парче… но не същото, което той самият беше държал по-рано. Драконидът се усмихна широко. Дългият му червен език заигра напред-назад от устата му, докато доволно каза: