Warcraft - Нощта на Дракона

Само че беше престъпила границата и заговорът й срещу крал Вариан Рин се беше обърнал срещу нея. Накрая той и група храбри воини я проследиха до блатата и макар и с много жертви, успяха да я убият… или поне така мислеха всички. Много е възможно да е била достатъчно хитра, за да заблуди Вариан.

Ониксия и брат й бяха едни от най-лукавите дракони, макар геният им да беше насочен в неправилна посока. Нефариан дори беше успял да оправдае усилията на баща си и сестра си, създавайки хроматичните дракони48, но неговото дело беше прекратено. Той също се смяташе за убит от храбри воини, и ако Ониксия си беше взела поука от него, това можеше да обясни до голяма степен случващото се в Грим Батол сега.

Някакво сумтене привлече вниманието на Крас. Едно от ужасните джуджета се втурна вътре, за да провери дали пленниците са още там. Крас изпита отвращение към създанието. Отблизо изглеждаше още по-отвратителна смесица между джудже и дракон, и в сравнение с него дори драконидите и драконспоните минаваха за симпатични. Нещото се спусна към Калек, оглеждайки го свирепо.

Крас не се съмняваше, че е способно да погълне жертвата си жива, и то с особена охота. Драконът събра всичките си останали сили и се загледа в него, за да привлече погледа му. Руната, отбелязана на челото му, светна силно и с потракващи зъби съществото избяга навън. Крас не очакваше слабата му магия да проработи, но искаше поне да го сплаши. Опитът му се оказа успешен, но съвсем го омаломощи, оставяйки го безсилен под влиянието на проклетото златно парче.

Не след дълго той усети нечие друго присъствие. Нямаше съмнение чие беше то, не и толкова отблизо… Кралицата влезе тържествено в пещерата, следвана от слугите си. През тънкия си воал тя се вторачи в Крас. По изражението й се четеше леко удивление, но очите й горяха от силно задоволство.

— Надявам се, че си добре — замърка тя и се обърна към Калек. — А кой е този симпатичен син младеж? Толкова съм щастлива да видя тук и двама ви…

Крас се намръщи. Това не беше Ониксия. Беше напълно сигурен. И все пак излъчването й напомняше ужасния черен орляк, а Ониксия беше една от малкото черни женски. Тя се извърна настрани, разкривайки по-добре унищожената част от лицето си. Познавайки как раните отразяват истинската драконова същност, Крас можа да си представи реалния й образ. И вече наистина позна истинския си пленител.

— Ти си мъртва… По-мъртва дори от Ониксия и прокълнатия й брат Нефариан. Определено по-мъртва от самия Детуинг, както се предполага.

Дамата в черно се изсмя с цяло гърло. Тя отдръпна булото си, което всъщност беше илюзия, както и цялата й форма, и показа обгорялото си лице.

— Но съм малко променена, нали? — попита с насмешка тя. — За една жена е важно да поддържа красотата си, дори след толкова много време…