Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Не е трябвало да се връщаш.
— Не можех да оставя някой друг да го стори вместо мен… — той махна ядосано с ръка. — Но това не е нито тук, нито там! Ако Крас… Кориалстр… Крас е наблизо, най-накрая ще можем отново да спрем това, която се вихри в Грим Батол!
Ириди стоеше мълчаливо, най-вече защото главата й беше започнала да пулсира. Сега обаче използва уменията си, за да игнорира болката… и да изрече това, което трябваше да каже по-рано:
— Крас и Калек са в опасност! Нападнаха ги скардини и драконоподобни същества…
— Да, драконидът Раск и няколко драконспони…
— Но с тях има и още нещо, което Крас нарече магоубиец…
Верееса явно не се впечатли.
— За него един магоубиец не би бил особен проблем…
Жрицата си спомни за притеснението на Крас.
— Има и нещо друго… Крас страдаше от нещо, което явно беше дело на магия — сега Ириди привлече вниманието и на двамата. — Освен това той явно подозираше кой е виновникът за това. Съдейки по реакцията му, той много добре го познава.
— За кръвта на Гимел… — изломоти Ром.
Погледът му срещна очите на Верееса.
— Не мо’е да мислиш, че… — добави той със стария си маниер на говор.
— Не може да бъде! — отвърна тя разтревожено. — Макар че, може би… Не!
— Какво? — попита настоятелно дренаята. — За какво, за кого говорите?
Джуджето потърка лице с деформираната си ръка.
— Точно така… ти не си от тук… или от Азерот. Може и да не познаваш черния звяр.
— Черния звяр? Драконоподобните бяха черни…
— М-да, защото са създадени да служат на един господар, а присъствието им само потвърждава вероятността той да е жив и виновен за всичко това.
— Черен дракон?
Жрицата нито беше виждала, нито чувала за такъв през краткото време, което беше прекарала в Азерот, но имаше логика той да съществува.
— Толкова ли е смъртоносен?
— Не само е смъртоносен — отвърна Верееса. — Той е самата смърт.
— М-да — потвърди Ром, връщайки се от най-мрачните си спомени. — М-да, може Детуинг да е жив и да се е върнал в Грим Батол…
Крас бе погълнат от кошмари, повечето свързани с нежелани спомени. Той преживя отново залавянето на любимата си кралица и съпруга, както и принуждаването на малките й да служат на орките. Крас видя как червени дракони загиват в битка, използвани като хрътки от поробителите си. Започнаха да се смесват различни образи. Появи се страховит благородник. Демони от Пламтящия легион. Събирането на великите Изражения. Някои от спомените му не бяха от Грим Батол, но бяха свързани с нея по един или друг начин. Крас се опита да се събуди, но не успя. Беше твърде слаб. Кошмарите — спомените — безмилостно го тормозеха. После ужасните образи избледняха и той усети, че не е сам, където и да се намираше.
— Очаквах повече от теб — отбеляза подигравателно глас, който най-сетне измъкна Крас от съня му. — И не мога да разбера какъв точно представител на вида ни се преструваш, че си…
Тялото на дракона-магьосник внезапно се разтресе. Той нададе рев и отвори широко очи. За съжаление, през тях Крас почти не видя друго, освен собствените си сълзи. Опита се да раздвижи ръцете и краката си, но осъзна, че е окован. Обикновени вериги не можеха да го задържат, но сега той беше ужасно слаб.
— А-а, събуди ли се?
Този, който се надвесваше над него със садистична усмивка, беше кървавият елф.
— Много по-добре. Постарах се да бъда мил с теб. Все пак трябва да сме приятели…
Погледът на Крас се спря върху жезъла, който елфът държеше. Беше абсолютно същият като този на Ириди и той отначало дори си помисли, че и тя е пленена. Но после си спомни какво беше направил — беше я изпратил на единственото място покрай Грим Батол, където поне за малко можеше да е в безопасност. Но това не можеше да се каже нито за него, нито за Калек. Младият син дракон също лежеше окован до него. Калек все още беше в безсъзнание. Изглеждаше като воин, а не като дракон и Крас се надяваше, че пленителите им все още не са ги разпознали. За съжаление, кървавият елф бързо разби надеждата му.
— Значи си дракон… И двамата сте дракони… Прекрасно! Това вече променя нещата.
Крас нямаше време за незначителни слуги.
— Къде е? Къде е проклетият ти господар?