Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Никога няма да промениш… твоето зло… Ти си Синтария.
— Синтария… много отдавна никой не ме е назовавал с това име. Сега предпочитам името, което използвам за формата, в която ме виждаш сега… Синестра… Тя няма нищо общо с любимия ми изгубен съпруг… — женският дракон се наведе над него. — Колко време мина, скъпи Кориалстраз? Петстотин години? Хиляда? Откога не сме се радвали на компанията си?
Той не скри отвращението си.
— Нито след петстотин, нито след пет хиляди години ще мога да те погледна в лицето с желание, Синтария! Белезите от любимия ти Нелтарион така и не зараснаха, нали? Все още те изгарят, нали?
Синтария беше повече от черен дракон. Тя беше първата съпруга на Детуинг, майка на повечето му деца. Ониксия и Нефариан не бяха наследили злото си само от Пазителя на Земята. Синтария му беше повече от партньор, тя участваше и в много от заговорите му. Но освен това беше спомогнала за смъртта му. Крас помнеше и това. По-скоро преди хиляда години, отколкото преди петстотин, въпросът за смъртта на Детуинг бе особено сериозен.
Синтария беше съвсем жива и се опитваше да разпространи заразно заклинание сред магьосниците от Даларан, с което бе успяла да отнеме силите им. Крас лично се беше заел да осуети плановете й и накрая изглеждаше, че Синтария е погубена от собствената си магия, която се беше обърнала срещу нея. „Но както винаги, родът на Нелтарион се е оказвал по-хитър от смъртта…“, заключи с огорчение драконът-магьосник.
Зловещият вид на женския дракон не се дължеше на някакъв инцидент или провален план, в който Синтария е участвала. Както подчерта Крас, жестоките й изгаряния бяха резултат от последното й чифтосване с променения Пазител на Земята. Завладян от тъмната магия и от още по-тъмната лудост, Нелтарион се беше променил физически. Тялото му непрекъснато гореше, гореше толкова силно, че дори неговият вид не можеше да понесе близостта му, камо ли допира с него.
Синтария беше единствената му съпруга, оцеляла след чифтосването с него, но тежките изгаряния я измъчваха вече векове наред. Явно те бяха причината за лудостта, която я беше завладяла, подобно на съпруга й. Със сигурност дори Крас не можеше да си представи страшните изтезания, които бе преживяла. Но даже да можеше да изпита към нея някаква жал заради това, драконът-магьосник не можеше да й прости всичко онова, което тя беше извършила.
— Не можеш да си представиш агонията от онова време, изгарянето, непрекъснатото изгаряне… — отговори тя накрая.
Ръката, която само Крас видя, беше толкова обгорена, колкото и лицето й.
— Все още ме изгаря…
— И въпреки това, ти продължаваш делото му и лудата му мечта за прочистване на света от всички, освен драконите, верни на паметта му? Или може би по-точно би било — на дракони, верни на теб? Сега ти ли ще бъдеш новият бог… или богиня на Азерот? Синтария, господарката на възродения черен орляк…
Изражението й се изпълни с презрение, но не към него.
— Ще ме наричаш Синестра, не Синтария! Вече се простих с ужасното си минало! Никакъв възроден черен орляк няма да властва над Азерот! Черният орляк е мъртъв и никой няма да скърби за него повече от мен, Кориалстраз! Не желая нищо от него, най-малко пък изгубената памет на съпруга ми или опорочените ми деца! Всички те са моето проклятие — Ониксия, Нефариан или който и да е друг, оцелял след глупавите му планове!
Синтария… или Синестра, поправи се Крас, мислейки си за сегашната й форма като отделно същество, също както неговата собствена… се присмя на объркания му поглед.
— Защо трябва да ме е грижа за черния орляк… когато мога да доведа на този свят много по-стойностен орляк — нова порода дракони, които наистина ще станат богове?
Крас не отговори веднага. После заговори с тон, който съдържаше нещо повече от сарказъм.
— Да… Синестра… виждали сме резултатите ти… загиват твърде лесно за богове…
— Само първия опит, не повече. Ако имаше нещо смислено в жалките опити на горкия Нефариан в Блекрок Спайър49, то бе изводът, че в крайна сметка за успешен орляк не беше достатъчно само кръвта и това, което той владееше. Беше нужна нова магия… Жалко, че той не успя да я овладее докрай. Но тази нова, уникална магия… Сега вече я открих…
— Етерен дракон…
— О, много добре, Кориалстраз… — подразни го тя, продължавайки да използва истинското му име, докато отхвърляше своето собствено.
49
Блекрок Спайър — Blackrock Spire (англ.) — Б.пр.