Анн от фермата „Грийн Гейбълс“

Но Анн не искаше да чуе нищо за Гилбърт Блайт. Тя скочи припряно и каза, какво ли ще е да отидат и да пийнат малко малинов ликьор.

Анн погледна на втората полица в килера на всекидневната, обаче там нямаше никакво шише с малинов ликьор. Като взе да търси, откри го в дъното на най-горната полица. Тя го сложи на табличка с една чашка и ги остави на масата.

— Заповядай, ако обичаш, Дайана — учтиво покани тя. — На мен като че ли не ми се пие сега след толкова ябълки.

Дайана напълни чашката, погледна с възхищение яркочервения му цвят и го вкуси с наслаждение.

— Това е ужасно вкусен малинов ликьор, Анн — каза тя. — Аз не знаех, че малиновият ликьор е толкова вкусен.

— Радвам се, че ти харесва. Пийни си колкото искаш. Аз ще отида да поразклада набързо огъня. Трябва да мислиш за толкова много неща, когато се занимаваш с домакинство, нали?

Когато Анн се върна от кухнята, Дайана пиеше втората си чашка ликьор, и когато Анн я подкани, прие без особени възражения да пийне и трета. Чашките бяха големички, а малиновият ликьор положително беше много вкусен.

— Най-хубавият, който някога съм пила — рече Дайана.

— Много, много по-вкусен, отколкото на госпожа Линд — отзова се вярната на Марила, Анн. — Марила е прочута готвачка. Тя се мъчи да ме научи и мен да готвя, но уверявам те, Дайана, това е трудна работа.

В готвенето има толкова малко простор за въображението. Трябва само да се придържаш в правила. Последния път, когато правих кейк, забравих да сложа брашното. Измислях най-хубавата история за теб и мен, Дайана. Мислех си как ти си безнадеждно болна от едра шарка и всички са те изоставили, обаче аз смело отидох до леглото ти и те върнах към живота; но после се заразих от шарката и умрях и ме погребаха под онези тополи в гробищата, а ти посади розов храст до гроба ми и го поливаше със сълзите си и никога, никога не забрави приятелката от младостта си, пожертвала своя живот заради теб. О, беше толкова трогателен разказ, Дайана! Сълзите просто течаха по бузите ми докато забърквах кейка. Но забравих брашното и кейкът беше жалка несполука. Знаеш, брашното е най-важното в един кейк. Марила много се ядоса, и нищо чудно. Аз й създавам много ядове. Тя беше страшно огорчена заради соса за пудинга миналата седмица. Във вторник имахме за обед пудинг със сливи и половин пудинг и каничка, пълна със сос, останаха. Марила каза, че имало достатъчно за още един обед и ми нареди да го оставя в кухненския килер и да го покрия. Разбира се, аз имах намерение да го покрия, Дайана, но докато го носех, представях си, че съм монахиня (разбира се, аз съм протестантка, но си представях, че съм католичка) и приемам монашество, за да погреба разбитото си сърце в манастирско уединение, и съвсем забравих да покрия соса за пудинга. Сетих се за него на другата сутрин и изтичах до килера. Дайана, ако можеш да си представиш безкрайния ми ужас, когато намерих в соса за пудинга удавена мишка! Извадих мишката с лъжица и я хвърлих на двора, а след това измих лъжицата в три води. Марила беше вънка, доеше кравите, и аз имах най-добро намерение да я попитам, когато се върне, дали да дам соса на свинете; но когато тя най-после дойде, аз си представях, че съм феята на сланата, вървя в гората между дърветата и ги правя червени и жълти, каквито те искат да бъдат, и не съм се и сетила за този сос за пудинга, а Марила ме изпрати да бера ябълки. И тогава сутринта дойдоха господин Честър Рос и жена му от Спенсъровия дол. Нали знаеш, те са много елегантна двойка, особено госпожа Рос. Когато Марила ме повика да се прибера, обедът беше готов и всички бяха на трапезата. Аз се помъчих да бъда колкото мога възпитана и учтива, защото исках госпожа Рос да помисли, че умея да се държа, макар и да не съм хубава. Всичко вървеше добре, докато не видях Марила да влиза с пудинга със сливи в едната ръка и каничката със соса, стоплени, в другата. Дайана, това беше ужасен момент. Аз си спомних всичко, скочих права на мястото си и изкрещях: „Марила, не бива да поднасяш този сос за пудинга. В него имаше удавена мишка. Забравих да ти го кажа преди.“ О, Дайана, докато съм жива няма да забравя този страхотен момент, дори да стана и на сто години. Госпожа Рос само ме изгледа и ми се стори, че ще се проваля през пода от срам. Тя е такава образцова домакиня и можеш ли да си представиш какво трябва да си е помислила за нас! Марила се изчерви цялата, но не каза нито думичка… тогава. Тя само изнесе този сос и донесе сладко от ягоди. Дори предложи и на мен да взема, но аз не можех да преглътна нито един залък. Все едно, че някой сипеше жарава върху главата ми. След като госпожа Рос си отиде, Марила ми тегли едно страхотно мъмрене. Хей, Дайана, какво има?