Санаториумът [bg]

Елин примигва, стъписана от силата на реакцията му.

— Както казах, не знаем дали между двете има връзка.

Айзак се втренчва недоверчиво в нея.

— Наистина ли мислиш, че смъртта на Адел е единичен случай? И че не е свързана с Лори? Не може да е случайно съвпадение. И двете работеха тук, бяха приятелки…

Елин се колебае, преди да отговори. Съгласна е с него. След като разговаря с Лукас, тя е още по-убедена, че двата случая са свързани.

— Виж… аз…

— Какво? — Айзак се навежда през масата. Очите му хвърлят искри. — Знаеш нещо, нали?

Елин се дръпва назад, долавяйки мириса на бира в дъха му и леката киселина на изпотено тяло. Изразът в очите му… плаши я.

Напомня й за моментите точно преди Айзак да превърти. Да изгуби контрол. Да започне да хвърля като конфети разни неща из стаята. Тя още помни изражението на майка им, когато това се случи — едва потиснатото трепваме, разочарованието, но странно, не от Айзак, а от Елин, сякаш тя е виновна за поведението му.

Няколко месеца, след като майка им почина, Елин намери прашен кашон на тавана й, пълен с книги по популярна психология и изрязани статии, всичките на една тема — как стилът на възпитание на родителите се отразява на децата. Как да накарате детето си да споделя.

Откритието я натъжи неописуемо много. Майка й се обвиняваше за Айзак, момче, което е станало проблемно.

— Тъкмо щях да ти кажа — започва Елин, прогонвайки мисълта. — Говорих с Фелиса, шефката на Адел. Тя каза, че Адел и Лори се скарали. Лори споменавала ли е за това?

Айзак поклаща глава и над лицето му падат тъмни къдрици.

— Не. Доколкото знам, те все още бяха приятелки.

Елин разочаровано прехапва устни. Как да разбере какво се е случило между тях? Хрумва й идея — лаптопът на Лори.

На пръв поглед там нямаше нищо особено, но Елин не беше много щателна, тъй като тогава не беше убедена, че Лори наистина е изчезнала.

— Нека погледнем пак лаптопа й — обръща се тя към Айзак. — Може да сме пропуснали нещо, което да е от значение в светлината на онова, което знаем сега.

Айзак кимва и става.

— Ще го донеса.

Той се отдалечава и Уил поглежда Елин.

— Наистина ли мислиш, че там ще има нещо?

— Не знам, но си струва да опитам. Ще прегледам пак и социалните мрежи, за да видя дали не съм пропуснала нещо.

— Знаеш ли, мисля, че всичко това… взе решението вместо теб.

— Какво имаш предвид?

— Да се върнеш на работа. За човек, който не беше сигурен, сега изглеждаш доста решена — изражението му е сериозно. — Ти се съживи. Елин, докато се занимаваш със случилото се тук.

— Те ме помолиха да помогна.

— И ти лесно можеше да откажеш, да обясниш.

Елин повдига рамене.

— Може би — не знае как да отговори, защото Уил е прав — част от нея наистина се съживи, но все още има голяма разлика между помощта тук и връщането й на работа.

Още не е решила. Тя се замисли за имейлите на Ана, имейлите, на които упорито не обръща внимание.