Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Санаториумът [bg]
Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Санаториумът [bg]

Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:

Никой не може да си тръгне.
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 98
Перейти на страницу:

— Виж — Елин подава телефона на Уил.

Лори е на преден план с някакъв мъж. Вдигнала е чаша вино с розов оттенък към обектива и главата й е отметната назад в смях. Чашата е замъглена, изпотена от конденза. На фона, седнали на едната маса, се виждат двама души, навели глави на не повече от няколко сантиметра един от друг.

Вглъбени са в разговор и израженията им са мрачни.

Въпреки че не са на фокус, Елин разбира кои са.

Адел и Лукас.

46

Интимният език на телата и позите им говори, че това е повече от учтив разговор.

— Адел и Лукас са се познавали и извън работата…

Елин усеща прокрадващо се чувство на безпокойство. Те определено са се познавали, със сигурност много по-добре, отколкото намекна Лукас.

За него ли са се скарали?

Мисълта, потискащата й предсказуемост, я разочарова.

— Какво гледаш?

Айзак наднича над рамото й. Тя отново долавя горчивия мирис на бира в дъха му.

— Намерих това — Елин обръща към него екрана на мобилния телефон. — Лукас и Адел, заедно.

Айзак сяда до нея, грабва телефона от ръката й и натиска с пръст екрана, увеличавайки образа.

— Изглеждат доста близки, нали? — той се изсмива иронично. В очите му пламва познат блясък. — Може да е свалял и нея.

— Не можем да кажем — с безпристрастен тон отговаря Елин.

Айзак разглежда профила на Лори в „Инстаграм“. Бързината на движенията му, припрените жестове я дразнят. Тя хваща ръката му.

— Айзак, престани. Щяхме да проверяваме лаптопа на Лори.

Той отваря уста да възрази и после я затваря.

Елин придърпва лаптопа към себе си и го отваря. Този път решава да работи по-методично и да започне с работния плот, от папките, наредени в редици на екрана.

Тя се втренчва с широко отворени очи в броя им и приликите в названията — датите, имената. Повечето, изглежда, са работни файлове — „Здраве и безопасност“, „Обучения“, „Пътувания“, — но въпреки това Елин кликва върху тях.

На половината в списъка с папки тя открива една с по-общо име — Работа, док.

Щрака на нея и вместо поредица файлове, вижда друга папка със същото име. Елин кликва на нея.

Още една папка, но този път съдържа нещо.

Пулсът й се учестява.

Списък с файлове.

Съдейки по имената им, Елин веднага разбира, че са криптирани.

Защо? Защо в личния лаптоп на Лори има криптирани файлове?

— Какво откри? — Уил се навежда през масата.

— Някои от файловете на работния й плот са криптирани.

— Можеш ли да ги отвориш? — Айзак наднича към екрана.

— Не, но познавам един човек, който може, стар колега, Ноа.

Ноа беше шеф на екипа по дигитална криминалистика и изигра ключова роля в няколко големи случая, по които работеше Елин, първо като полицейски детектив, и пак в последния й случай като детектив сержант, след повишението й.

— Ще му изпратя съобщение и ще го попитам дали може да го направи — Елин взима телефона си и написва: Криптирани файлове… Можеш ли да извършиш магията си? Предупреждение: трябват ми бързо.

В долната лява част на екрана се появяват три малки точки. Ноа отговаря.

Предполагам, че не е официално искане?

Не, но имаш ли възможност?

Ноа се забавя с отговора и Елин гледа екрана и се пита дали не е поискала твърде много. Дали Ноа ще има желание да й помогне, след като не са разговаряли месеци?

Най-сетне пристига отговор:

Добре, имам ти доверие, но съм любопитен. Пак ли работиш? Изостави ни заради нови пасища?

Дълга история. Изпращам ги на личния ти имейл.

Елин препраща файловете на Ноа и после се обръща към Айзак.

— Щом ги получим… — тя млъква, когато забелязва Сесил, която върви към тях. Късата й коса е разрошена, очите й са зачервени и кожата под тях е подпухнала. Изглежда уморена.

— Съжалявам, че те безпокоя, но видеозаписът от охранителните камери е готов, ако искаш да го видиш.

— Елин хвърля извинителен поглед на Айзък.

— Извинявай. Имаш ли нещо против?

Той присвива очи, но не възразява.

— Не.

Елин става и стиска ръката на Уил.

— Ще се видим по-късно, става ли?

Той се усмихва, но изражението му е неспокойно. Стрелка разтревожено поглед наоколо и към отворената врата. Елин знае, че вероятно и тя би трябвало да се чувства по същия начин, но тръгва след Сесил с разтуптяно от вълнение сърце.

Реакцията й не е причинена от страх, а от нещо също толкова първично.

Вълнение — внезапен прилив на адреналин.

Уил е прав, че тя се е съживила. Забравила е, че животът не само се случва, но и че тя е част от него. Променя посоката на нещо. Действа.

47

— Преди да прегледаме видеозаписа — Сесил посочва към таблета на бюрото, — искам да поговорим за Лукас. За онова, което каза той по-рано. Не искам да оставаш с погрешна представа — тя, изглежда, се чувства неудобно, когато поглежда Елин в очите.

— За какво?

Във въздуха се носи уханието на парфюма на Сесил — леко, цитрусово, изненадващо женствено.

— За случилото се между Лукас и Лори — Сесил прибира зад ухото си кичур коса. — Не знам дали знаеш, но Лукас е мой брат.

— Предположих. По фамилното име.

— Разбира се — Сесил се усмихва и премества стола си до Елин. — Онова, което каза той, и как прозвуча, е фасада, която е издигнал, начин да се защитава — думите се отронват бързо от устата й. — Не му беше леко. Бракът му завърши лошо. Оттогава не е имал истинска връзка. Тези краткотрайни неща… Те са, защото Лукас се страхува.

— От какво?

— Да се разкрие. Да бъде уязвим — Сесил прехапва устни и си играе с подгъва на полата си. Думите й са безпристрастни, но чувството в гласа й е ясно доловимо. — Като малък Лукас непрекъснато влизаше и излизаше от болницата и някои хора, особено родителите ни, се държаха с него като с нещо крехко и чупливо. Мисля, че той винаги е имал чувството, че трябва да докаже нещо. Когато Хелена, съпругата му, го остави, това чувство на малоценност се засили.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)