Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
— Виж — Елин подава телефона на Уил.
Лори е на преден план с някакъв мъж. Вдигнала е чаша вино с розов оттенък към обектива и главата й е отметната назад в смях. Чашата е замъглена, изпотена от конденза. На фона, седнали на едната маса, се виждат двама души, навели глави на не повече от няколко сантиметра един от друг.
Вглъбени са в разговор и израженията им са мрачни.
Въпреки че не са на фокус, Елин разбира кои са.
Адел и Лукас.
46
Интимният език на телата и позите им говори, че това е повече от учтив разговор.
— Адел и Лукас са се познавали и извън работата…
Елин усеща прокрадващо се чувство на безпокойство. Те определено са се познавали, със сигурност много по-добре, отколкото намекна Лукас.
За него ли са се скарали?
Мисълта, потискащата й предсказуемост, я разочарова.
— Какво гледаш?
Айзак наднича над рамото й. Тя отново долавя горчивия мирис на бира в дъха му.
— Намерих това — Елин обръща към него екрана на мобилния телефон. — Лукас и Адел, заедно.
Айзак сяда до нея, грабва телефона от ръката й и натиска с пръст екрана, увеличавайки образа.
— Изглеждат доста близки, нали? — той се изсмива иронично. В очите му пламва познат блясък. — Може да е свалял и нея.
— Не можем да кажем — с безпристрастен тон отговаря Елин.
Айзак разглежда профила на Лори в „Инстаграм“. Бързината на движенията му, припрените жестове я дразнят. Тя хваща ръката му.
— Айзак, престани. Щяхме да проверяваме лаптопа на Лори.
Той отваря уста да възрази и после я затваря.
Елин придърпва лаптопа към себе си и го отваря. Този път решава да работи по-методично и да започне с работния плот, от папките, наредени в редици на екрана.
Тя се втренчва с широко отворени очи в броя им и приликите в названията — датите, имената. Повечето, изглежда, са работни файлове — „Здраве и безопасност“, „Обучения“, „Пътувания“, — но въпреки това Елин кликва върху тях.
На половината в списъка с папки тя открива една с по-общо име — Работа, док.
Щрака на нея и вместо поредица файлове, вижда друга папка със същото име. Елин кликва на нея.
Още една папка, но този път съдържа нещо.
Пулсът й се учестява.
Списък с файлове.
Съдейки по имената им, Елин веднага разбира, че са криптирани.
Защо? Защо в личния лаптоп на Лори има криптирани файлове?
— Какво откри? — Уил се навежда през масата.
— Някои от файловете на работния й плот са криптирани.
— Можеш ли да ги отвориш? — Айзак наднича към екрана.
— Не, но познавам един човек, който може, стар колега, Ноа.
Ноа беше шеф на екипа по дигитална криминалистика и изигра ключова роля в няколко големи случая, по които работеше Елин, първо като полицейски детектив, и пак в последния й случай като детектив сержант, след повишението й.
— Ще му изпратя съобщение и ще го попитам дали може да го направи — Елин взима телефона си и написва: Криптирани файлове… Можеш ли да извършиш магията си? Предупреждение: трябват ми бързо.
В долната лява част на екрана се появяват три малки точки. Ноа отговаря.
Предполагам, че не е официално искане?
Не, но имаш ли възможност?
Ноа се забавя с отговора и Елин гледа екрана и се пита дали не е поискала твърде много. Дали Ноа ще има желание да й помогне, след като не са разговаряли месеци?
Най-сетне пристига отговор:
Добре, имам ти доверие, но съм любопитен. Пак ли работиш? Изостави ни заради нови пасища?
Дълга история. Изпращам ги на личния ти имейл.
Елин препраща файловете на Ноа и после се обръща към Айзак.
— Щом ги получим… — тя млъква, когато забелязва Сесил, която върви към тях. Късата й коса е разрошена, очите й са зачервени и кожата под тях е подпухнала. Изглежда уморена.
— Съжалявам, че те безпокоя, но видеозаписът от охранителните камери е готов, ако искаш да го видиш.
— Елин хвърля извинителен поглед на Айзък.
— Извинявай. Имаш ли нещо против?
Той присвива очи, но не възразява.
— Не.
Елин става и стиска ръката на Уил.
— Ще се видим по-късно, става ли?
Той се усмихва, но изражението му е неспокойно. Стрелка разтревожено поглед наоколо и към отворената врата. Елин знае, че вероятно и тя би трябвало да се чувства по същия начин, но тръгва след Сесил с разтуптяно от вълнение сърце.
Реакцията й не е причинена от страх, а от нещо също толкова първично.
Вълнение — внезапен прилив на адреналин.
Уил е прав, че тя се е съживила. Забравила е, че животът не само се случва, но и че тя е част от него. Променя посоката на нещо. Действа.
47
— Преди да прегледаме видеозаписа — Сесил посочва към таблета на бюрото, — искам да поговорим за Лукас. За онова, което каза той по-рано. Не искам да оставаш с погрешна представа — тя, изглежда, се чувства неудобно, когато поглежда Елин в очите.
— За какво?
Във въздуха се носи уханието на парфюма на Сесил — леко, цитрусово, изненадващо женствено.
— За случилото се между Лукас и Лори — Сесил прибира зад ухото си кичур коса. — Не знам дали знаеш, но Лукас е мой брат.
— Предположих. По фамилното име.
— Разбира се — Сесил се усмихва и премества стола си до Елин. — Онова, което каза той, и как прозвуча, е фасада, която е издигнал, начин да се защитава — думите се отронват бързо от устата й. — Не му беше леко. Бракът му завърши лошо. Оттогава не е имал истинска връзка. Тези краткотрайни неща… Те са, защото Лукас се страхува.
— От какво?
— Да се разкрие. Да бъде уязвим — Сесил прехапва устни и си играе с подгъва на полата си. Думите й са безпристрастни, но чувството в гласа й е ясно доловимо. — Като малък Лукас непрекъснато влизаше и излизаше от болницата и някои хора, особено родителите ни, се държаха с него като с нещо крехко и чупливо. Мисля, че той винаги е имал чувството, че трябва да докаже нещо. Когато Хелена, съпругата му, го остави, това чувство на малоценност се засили.