Защото вярваш в любовта

— Кажете ми къде се случи това и ще ида да го потърся — намеси се бързо Кенет.

Том поклати глава.

— Мисля, че мога да намеря мястото, но не знам как да го опиша. Ще дойда с вас.

— Ще се справите ли?

— За полковника съм готов на всичко. — Момъкът стисна зъби и скочи на крака.

— Водя със себе си двама здрави мъже и каруца — каза Катрин. — Ще вземем каруцата, носилка и чантата с превръзките.

— Не можете да отидете на бойното поле, Катрин — възрази смаяно Кенет.

— Не се опитвайте да ме спрете — изсъска ядно тя. Гласът и трепереше от вълнение. — Ако Майкъл е жив, ще има спешна нужда от помощ.

Кенет посочи спящия Чарлз.

— А какво ще стане с Моубри?

— Дадох му лауданум и ще спи дълго. Няма да му навреди, ако почака малко повече. Даже ще му е полезно да си отпочине.

— Тогава да вървим. — Кенет се усмихна уморено. — Нямам сили в един ден да се бия с Наполеон и с вас.

Ферис стана, за да вземе участие в търсенето. Евърет докара каручката и конете. Колин беше сменил конете и седлата и Катрин възседна кафявия жребец на Майкъл. Тор беше уморен, един куршум беше одраскал левия му хълбок, но я носеше с готовност. Тя помилва стройния му врат и го благослови, че бе спасил два живота.

Сто и пети полк беше на позиция в близост до пътя и каручката и конете напредваха бързо. Катрин беше благодарна, че бяха предприели кошмарното пътуване в мрак. Навсякъде лежаха трупове на коне и хора, разхвърляни оръжия и други предмети. Когато чуваше стонове, тя се насилваше да ги игнорира. Не можеха да помогнат на всички. Сигурно още стотици ранени мъже щяха да умрат през нощта, но Катрин разбираше и изтощените до смърт войници, които нямаха сили да помогнат на другарите си. Утре сутринта щяха да започнат да събират жертвите без потреса на днешния ден.

Продължиха по пътя, докато стигнаха съвсем близо до мястото, където Том Хъси беше видял за последен път полковник Кениън. Вместо да рискуват каруцата да затъне в гъстата кал, оставиха Евърет да държи конете и продължиха през полето. Напредваха бавно, защото земята беше осеяна с изпочупени саби и байонети, които можеха да ги наранят.

Том слезе от коня си и продължи пеша. Другите последваха примера му. Кенет и Ферис носеха фенери и ги държаха високо, за да може знаменосецът да оглежда околността. Направиха няколко обиколки, докато момъкът прошепна колебливо:

— Мисля, че беше пред този жив плет.

Тръгнаха по продължение на гъстите храсти и изведнъж фенерът освети двама мъже в селски дрехи, наведени над безжизнената фигура на един войник. Кенет изруга ядно, извади пистолета си и стреля във въздуха. Селяните хукнаха да бягат.

— Мародери — проговори с отвращение той и зареди отново.

Катрин не се изненада. В Испания ограбваха мъртвите и ранените дори когато битката беше в пълен ход. Тя ускори крачка, за да стигне до безжизнената фигура. Ръстът и стройната, мускулеста фигура отговаряха, тъмният мундир също.