Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Не съм си и мислил, че ще висиш наоколо да изпитваш търпението на Размирника — изкиска се Форк разбиращо. — Пак ще се видим, Търнър.
Той си тръгна, следван от Пърди. Никой не обърна внимание, нито пък се интересуваше от двамата разбойника, които няколко часа по-късно напуснаха града. Не се забеляза и отсъствието на Нат Търнър, който същата вечер взе първия влак към форт Уърт.
Когато Грейди се върна при магазина, Сторм вече го чакаше. Изглеждаше мрачен и някак разсеян, докато товареше пакетите й във фургона. Сторм реши, че работата, която е вършил не е била особено приятна. Въпреки това се изненада, че фургонът е вече натоварен с легло, пухен дюшек и още някои необходими мебели.
— Трябва да си имал доста работа.
Отначало Грейди се стресна, после на лицето му се появи колеблива усмивка.
— Нямаш и представа колко. Готова ли си вече да отидем до дирекцията по земята, а после да хапнем нещо?
— Аз… ще ми се да спрем на още едно място, преди да напуснем града. — Грейди я погледна очаквателно. — Искам да отида на гробището. Не съм се сбогувала истински с Бъди.
Мисълта, че Сторм се интересуваше повече от мъртвия си съпруг, отколкото от живия, предизвика неприятно усещане у Грейди. Но какво очакваше? Между тях не съществуваше голяма любов, само взаимната нужда, която ги доведе до брак и ги убеди, че това е единственият правилен ход за момента. Боже мой, та те дори няма да спят в едно легло, защо тогава го разстройва желанието й да остане вярна на паметта на мъртвеца!
— Ще те закарам и ще те чакам във фургона — рече Грейди рязко.
След като посетиха поземлената служба и обядваха набързо, се отправиха към гробището. Навън снеговалежът се беше усилил. Грейди смръщено проследи Сторм, която бавно се запъти към гроба на Бъди. Все още нямаше паметник, но Сторм бе поръчала скромен надгробен камък за последния му земен дом. Грейди се намръщи още повече, когато Сторм коленичи в топящия се сняг и сведе глава. Виждаше, че устните й се движат, явно се молеше или говореше нещо, но беше прекалено далеч, за да долови думите й.
Тишината я оглуши, когато коленичи на гроба на Бъди. Сякаш всичко бе обвито в леден снежен покров, който поглъщаше звуците, включително собствените й ридания. Разбираше, че трябва да се раздели с Бъди, знаеше, че и той би я накарал да постъпи така, но въпреки това не й беше лесно. Говори му дълго, сподели мечтите и надеждите си за бъдещето, каза му за Грейди и защо е приела да се омъжи за него. Стоя на колене толкова дълго, че се забрави. Студът и мъката я бяха вцепенили, в главата й пулсираше само една мисъл — никога повече няма да види усмихнатото лице на Бъди.
Снегът започна да натрупва около нея, а тя явно не си даваше сметка, че ако не се раздвижи я заплашва бяла смърт. Тогава Грейди взе нещата в свои ръце. Скочи от мястото на коларя, порови отзад във фургона и накрая измъкна едно от току-що купените одеяла. После решително тръгна към коленичилата в снега Сторм. Бе толкова малка и уязвима, че сърцето му се сви. Изглежда много е обичала съпруга си, щом го оплаква така, помисли си той и изпита леко угризение, задето я насили да се оженят толкова бързо, без да й даде достатъчно време да оплаче мъжа си. Съчувстваше й и я разбираше, защото и той бе загубил Лятното небе.
Сторм подскочи, когато Грейди я наметна с одеялото. Прегърна я, а тя изкрещя уплашено.
— Какво правиш?
Той я погледна и забеляза ледените сълзи, замръзващи по бледите й бузи.
— Да си вървим у дома, мила. В представата ми за меден месец не влиза боледуване от пневмония.
— Но Бъди…
— Вече се сбогува с него. Бъди едва ли би искал да измръзнеш до смърт на гроба му.
Сложи я на седалката и я зави плътно с одеялото.
— Дано успеем да се приберем преди снегът да натрупа. Взел съм плъзгачи за фургона, но, честно казано, не ми се нрави мисълта, да ги слагам насред снежна буря.
Пътуването до вкъщи бе бавно и мразовито. Когато се прибраха, Сторм се бе сковала от студ. Огънят бе изгаснал и Грейди незабавно се зае с него. Тя тракаше зъби пред мъждукащия пламък, опитваше се да се стопли, а Грейди влезе с покупките от фургона.
— Като се посгрееш хапни нещо, а аз ще сглобя леглото — рече Грейди, като й хвърли поглед отстрани. Не преставаше да се пита дали ще настоява да наложи глупавото си решение да не споделя леглото му. Самотната й фигура, приведена над гроба на мъртвия й съпруг го беше трогнала дълбоко. Искаше да я утеши да й помогне да забрави миналото и да погледне напред към бъдещето. Да я люби би било лечебен ритуал, а и щеше да достави удоволствие и на двамата. Само да го допусне, взаимното удовлетворение бе много препоръчително.